Мамка му, реве ми се! (Тинейджърите от 90-те)

Ако на 16 не сте имали поне пет развлечени тениски с протрити щампи, чифт очукани кубинки, раница тип "мешка" и поне един грандиозно развлечен пуловер, Ако сте от столицата, но места като Попа, Синьото или Аптека не Ви говорят нищо. Ако имена като Майк Патън, Кърт Кобейн, Крис Корнел или Еди Ведер са Ви тотално неизвестни, то този текст не е за Вас. Единственото, което все пак може да разберете от него е защо вчера светът се разплака. Вчера, плакаха четиридесетгодишните, плакаха тинейджърите на 90-те, милиони по целия свят. Ревах и аз. Всички ние вчера се разделихме с един невероятен музикант и творец, който за нас олицетворяваше времето и духа на най- вълнуващите години в живота ни, тези на израстването, годините, в които всяко дете иска да се откъсне от родителите си и да търси себе си, годините, в които приятелите са всичко и са завинаги. Времето, в което пробваш всичко или хайде, почти всичко. Първата цигара. Първият купон. Първата разбиваща любов и неминуемото първо препиване с 3 бири на гладно.Това обаче е само част от пейзажа. Същественото на това време бе духът, вълнението, трепетът от всичко, което е пред теб, зад теб и в теб.  Чувството на свобода, което те завладява с мириса на окосена трева, когато си се излегнал до езерото с патките в Парка на Свободата, ядеш няк'ви прегорели, ама адски вкусни пържени картофи, пиеш Светло и се кефиш, че някой от компанията случайно днес е донесъл Lucky strike и Rothmans, вместо смрадливия "Мелник" пакет. Свободата, тя вдъхновяваше и изпълваше времето ни. Времето на 90-те, времето на музиката в повече. Факт е, че това десетилетие наистина ни донесе истински разкош в музиката, създаде нови и претвори стари стилове и течения, роди такива творци, за които да можеш да плачеш. Музиката. Тя Беше навсякъде. Всеки слушаше нещо и се вълнуваше от него. Разменяхме си пиратски записи на касетка с лента. И оригинални купувахме, заради обложката, в която често имаше текстове на парчетата.  Нямаше интернет и всичко се вадеше по слух. Слушаш и пишеш. Май така научих английския. Имахме вдъхновение. От свободата и от музиката или от свободата, която ни даваше  музиката. Експлозии на емоция, които ни разрушаваха и събираха наново, за да станем по-добри. Май станахме. Не знам. Зная само, че пораснахме свободни и одухотворени, с мечти, въображение и надежда, които не искаме да загубим, защото са си наши и са ни скъпи. Като първата любов.
Крис Корнел си отиде вчера.
Прибирам се. Пресичам булеварда. Една мацка е отбила колата си от платното. Прозорецът ѝ е отворен. Тя пуши. Надънила е радиото на макс и.. плаче. Чувам гласа на Крис. И на мен ми се плаче, мамка му!