понеделник, 29 февруари 2016 г.

Просто любов

Разкъсала нощна умора,
с крясък прогледна звезда,
посипа тревите на двора
с тънки лъчи светлина.

Блеснаха тъмните локви
на нощния дъжд замечтан.
Заскимтяха сгушени котки
на стария прашен таван.

Изтръпна наблизо китара
изви се от звуци нощта.
Склонила глава до олтара
в молитви заплака жена.

Закъсняла изгря на пътеката
пълната млечна луна.
Тихо в цветовете на вишните,
промъкна се сянка една.

- Ти ли си идваш по тъмно?
-прошепна глас на жена.
- Търсих те, чаках те, виках те,
 уморих се да бъда сама!

Сънувам ръцете, очите ти,
спомени - цяла река.
Ще се удавя, само да стигна
до тебе, дори през смъртта.

Зашумяха пробудени вишните
и закапаха цвят подир цвят.
по следите на двамата влюбени
оттук, чак до другия свят.









вторник, 23 февруари 2016 г.

Двама

Само в спомена връща се майко,
твоето скъпо момче.
Очите му сини сънуваш,
но болката няма да спре.

Спомняш си първата среща
и топлите нежни ръце,
устни, които целуват
твоето младо лице.

Виждаш се в роклята бяла,
как го целуваш с очи.
В косите ви бисер трепери
и обич на лунни лъчи.

Задавя те, майко тъгата,
че той си отиде от нас.
Мила майчице свята,
зная, пак плачеш без глас.

За него бе ти любимата,
за нас си единствена, мамо.
Поплачи, поплачи,поплачи си,
до мен и на моето рамо.


















Младо момиче била си
с кадифени и топли очи.
Косите ти нежни и меки
в погледа-дъжд от звезди.









събота, 20 февруари 2016 г.

Доброто

Имало едно време една магьосница.Тя имала различни по цвят очи.Лявото и око било оранжево,а дясното зелено. Косите и били дълги и огнено червени. Живеела на края на града в малка синя къща. В градината пред къщичката и растели ароматни цветя и билки. Сутрин, щом станела тя сварявала  чай , а ароматът му се носел по въздуха чак до градския площад. Хората в този град не обичали магьосницата и се страхували от нея. Смятали, че тя е зла и би омагьосала всеки, който я приближи. Затова избягвали да ходят в края на града, а ако се наложило, заобикаляли отдалеч. Магьосницата знаела, че хората не я обичат и това я натъжавало. Тя не била от онези зли и коварни вещици, които искали да причиняват само зло на хората. Тя имала голяма сила, но не я използвала. Не познавала нито майка си, нито баща си. Като бебе била изоставена в един кош пред портата на църквата. Свещеникът я намерил и я приютил в дома си. Обичал я и я отгледал сам и с доброто си сърце. Когато била само на 12 години той починал и момичето останало само на света. Понеже имала различни очи, хората не я приемали и я обявили за вещица. Така минавали година след година. Момичето пораснало и станало красива жена. Един ден над градчето надвиснал голям, тъмен облак и започнало да вали. Първо ситен дъждец, а после станало студено и дъждът преминал в сняг. Валяло седмици наред, градчето почти изчезнало под снега. Хората не можели да работят и почнали да гладуват . Решили, че момичето е виновно за тази беда. Една група мъже се престрашили и нахлули в къщата и. Оковали я и я хвърлили в тъмна килия. Момичето не се противило, само станало по-тъжно. Но снегът не спрял, даже станало още по-студено и снеговито. Хората в града станали нещастни и не вярвали, че някога зимата ще си отиде. Един от надзирателите в затвора,обаче забелязал, че в тъмната килия на магьосницата били поникнали пролетни цветя - шарени лалета, нарциси и ароматен зюмбюл. Повикал директора на затвора и отворили килията. Момичето седяло кротко на едно столче и тихо пеело нежна песен. Директорът бил умен човек и разбрал, че хората са направили голяма грешка. Нито едно цвете не расте от зло. Ясно било, че са затворили в килията една добра магьосница. На своя глава Директорът и надзирателят решили и пуснали момичето да си върви. Още щом излязла навън сред дълбокия сняг, задухал топъл вятър и слънцето подало глава иззад тъмните облаци. Тя запяла отново и слънцето грейнало още по-силно, а вятърът станал още по-топъл. Хората се показали навън и разбрали, че са сторили нещо грешно. Помолили момичето за прошка и склонили глави. Тя ги помолила само да пеят с нея, за да си тръгне зимата. Целият град запял и снегът почнал бързо да се топи. След няколко дни нямало помен от него. Дошла пролетта. Градинката на магьосницата се напълнила с уханни цветя, децата играели там, радостни и без страх, а добрата магьосница ги гощавала с вкусни сладки и ароматен чай. Мирисът от него стигал чак до градския площад и карал възрастните да се усмихват и да благодарят. 

вторник, 16 февруари 2016 г.

Другата

Ти си моята друга любов,
с дъх на малини и лято.
никой тогава не беше готов
за обич такава, която
спира въздуха ти
в гърдите
някъде на средата.
извалява ти се в очите
с цвят от дъгата.
Беснее  свободна
като отвързано куче,
без да се плаши, че
нещо зло ще се случи.
Хапе до болка
и пак те опива.
Тръгва си, връща се
че път не намира.
Тя е лека и смела
коси разпиляла,
клепки притворила
и почти ослепяла-
от своето слънце
и виното младо
до сетния дъх
без край и начало.





неделя, 14 февруари 2016 г.

Ти

Разпиши любовта ни в едно петолиние.
Разкъсано нека трепти.
От горното "до", чак до долното,
да чуем как ще звучи.

Поиграй си смело със нотите,
това ще направиш, нали?!
Нека всяка от тях да разкаже
как се смяхме и как ни боли.

Ще зазвъни китара по пясъка,
ще се пенят шумни вълни,
полумесец ще грее над мачтите
и ще скрива смутени следи.

После нощта ще заметне
своя шал от горещи звезди.
Ще протегна ръце да те стигна.
Дали ще ме стигнеш и ти?

Някак така звучи любовта ни,
поне на мен звучи ми така.
Дали ще я вържеш в едно петолиние-
прекалено голяма е тя!











вторник, 2 февруари 2016 г.

Дали от любов/Момиче на 40

Дали  от любов живеем с теб? 6 и 25 сутринта е. Щорите се блъскат в стъклото на прозореца. Ставам едвам, за да пия вода. Не се чувствам добре след снощната разправия и изпитото вино. В хола още мирише на цигари. Отварям, за да стане течение и почвам да приготвям закуската. Каната за вода зашумява, а аз слагам да сваря няколко яйца, които знам, че пак никой няма да погледне. За какво ли изобщо ги варя. Повдига ми се от миризмата на шунка и настърган кашкавал. Тропам с чаши и лъжици. Време е да събудя децата. Светвам. Обичайното мръщене и ръмжене. Следва завиване през глава. Навън е - 15, на кого ли му се става изобщо?! Но аз съм отговорна майка и  гледам терористично на обучението на децата си. Естествено те не са отличници, нито дори добри ученици, особено големият и особено тази година. Едвам преборваме тройката и четворката и то не защото е глупав, а защото осми клас било време за почивка след седмокласната истерия по матурите и кандидатстванията. Това е масовата теза на осмокласниците. Шляят се, тъпеят и пушат цигари..по градинките и в студа. За момента не мога да се похваля, че успявам да се противопоставя на това безцелно съществуване и загуба на време и възможности. Поне ние, възрастните така тълкуваме подобно поведение. Вероятно много от Вас биха ме упрекнали, че не съм добър родител, но аз се упреквам постоянно и въпреки изтощителните на моменти усилия, финално всичко се получава наопаки на очакванията ми. Възпитавам по начин, който съм научила и възприела от родителите си и който смятам за правилен, доколкото съществува някаква правилност в отношенията между родители и деца. По мой си начин и го прилагам към децата си и резултатът е плачевен. Дала съм им свобода , същата, която имах и аз. Те я превърнаха обаче в свободия. Уча ги да са отговорни, те постъпват безотговорно и то най-вече към самите себе си. Това ме плаши и натъжава. Новогодишната ми изненада, беше новината, че големият е пропушил. Сам си каза детето, да му се ненарадваш! А още няма 15 години.. .Тревожа се и се тормозя, и в резултат  малката първа забеляза как е побеляла косата ми..малко преди 40. Боже, 40 години! Много зле ми изглежда тази четворка. Много заплашително се е изпъчила и ми натрапва мисълта си за преобразяване. Жена на тази почтителна възраст не би трябвало да се носи по дънки, с разпуснати коси и слушалки в ушите. Някак непочтително е и смешно. Така назидателно и авторитетно говори Четворката под гърбавия си нос. Проклетница! Онази, Тройката беше по-разбрана, ама сега се е смирила, и не шуква много-много, понеже виси на опашката на деветката и малко и остава да се прекатури и да си смачка фасона.  Двойката, на свой ред, отдавна заслужено се протяга в албума на съкровената памет на сърцето. Ще се окаже, че в моя живот най-ниската оценка в училище, е всъщност с най-висока стойност. Тя ми донесе тия двамата разбойници, без които не ща и да дишам, а преди тях ме сблъска челно с онзи, който и до днес ме тормози, ядосва, който ненавиждам до безумие и също толкова много обичам. Изобщо времето на Двойката, беше време на сблъсъци, скоростно и буреносно. Много гърмях и много трещях по нейно време. Много слънце открих и много дъжд изплаках. Умирах, но и се раждах, падах, ставах, крещях, смях се и ревах като луда, къде от незнание, къде от безсилие, къде от нечовешка болка. Но свърши. Понакипрена , с лек грим и завидно повечко финес, Тройката си дойде на мястото.Елегантно избута стройната Двойка  със закръгленото си дупе. Прилича ми на Дженифър Лопез, същите извивки, маниер и сексапил. Тъмни очила за лошите дни и секси чорапи за добрите. Стилна и премерено екстравагантна. Знае, че мъжете я зяпат и се подсмихва наум. Високи токове от понеделник до петък на работа, маратонки за почивните дни. Пълен график, уморени очи, крака и ръце. 4 часа за сън. Грижи. Усмивки и кафе за закуска стигат, любов и вино за вечерта са добре дошли. Дните се движат със скоростта на влака-стрела. Идват, отминават, без да ги е разбрала. Усеща се, едва когато дребосъкът, дето е люлялa на ръцете си преди изгрев, и  поиска 20 кинта за букет на гаджето. Тогава е удивена и изненадана и не иска да си дава момчето. Още е рано, рано е. Ама не е. Почнало е тяхното време и трябва да го приеме, да застане до тях и да ги обича както само тя може. А Тройката може. Да обича . Да страда.Без сълзи, тихичко, по тъмно, по светло. Сама. На Тройката се случва да губи, да бъде побеждавана, обезверявана и унижавана. Нейното време е тежко, неспокойно и трудно. Тя често е самотна, често е тъжна и винаги е уморена. Преживява загуби, лишения и смърт. Преживява любовта си отново и иска отчаяно да си върне страстта, която изглежда на моменти безвъзвратно загубена. Понякога и се струва, че я вижда в очите на друг, защото очите на любимия и са престанали да виждат нея. Тройката вижда много пътища, но не избира лековерно най- прекия.Тя се съмнява. Най-много в себе си, но не се отказва да продължи. Търси, намира и продължава. Напред. Смело и елегантно. Тя притежава интелект и финес, визия и ум. Вижда всяка пречка по пътя си,но не се страхува да мине през нея. Времето на Тройката е времето на големите амплитуди, на големите изживявания, страхове и радости. Това е времето, което чертае пътя на една жена. За да стигне тя до уверената Четворка.
Сега аз съм Тройката, дето виси на опашката на деветката, дано не се прекатуря и да си смачкам фасона. Дано.
 Полунощ. Всички спят. Телевизорът само изнервя обстановката. Навън е зима, мръсна софийска зима, като гладно бездомно псе. Но ти си тук..и те. Значи аз съм цяла, цяла от любов.