И аз съм куче

Много не си падам по ФБ групи, Даже наскоро се махнах от една, дето е за "четящи" хора, защото ми писна администраторите, в качеството си на служители в дадено издателство, непрекъснато да анонсират книги, издадени от тях. Ами подлизурско ми е и тъпо. Всеки ден анонс на нова книга от един и същи човек. Има-няма 400-500 страници във всякакъв жанр. Брей, егати хората! И на работа ходят и четат като бесни! Ама то ясно, че не е така и затова тихомълком се чупих от там. Има обаче една група, публикациите в която ежедневно са стотици.Все се каня да се махна и от нея, обаче сърце не ми дава и това си е. Тази група е за животни- изгубени и намерени, за взаимопомощ демек и за помощ също. От публикациите там ми става ежедневно тягостно, тъжно и обезверено. Защото на 10 минути се появява съобщение за изхвърлени животни, които някой е намерил и се опитва да спаси. Взимате си, значи едно такова сладичко, пухкавичко и гладичко същество, дето има най-топлите очи от всички, които имат очи. Мачкате си го, лигавите му се, ама по едно време вземе та Ви писне. Слагате му нашийника и го пускате на "свобода" да си дири късмета там нейде по белия свят. Може да го вържете на стълб пред мола или за мантинелата на магистралата, може пък и да го закарате насред нищото и после с мръсна газ да се чупите. Може. Нали Вие сте Шефът. Той е просто едно "тъпо куче". Много харесвам такива хора, иде ми да ги кача на самолет за Оймякон през декември и да ги оставя на пътя по бели гащи. Иде ми, честно. Тия са едните. Има и едни други. Тия са алхимиците на Райха, заклевам се. Отиваш ти в морската градина, примерно, нареждаш седем-осемнайсет панички околовръст и наливаш...антифриз...за жадните помяри. Айде и тия и техните производни ги качвам на самолета. Бая самолет ще ми трябва. Джъмбо. Щото има и още пасажери. Печеливши от тая лотария са и тия дето връзват в чувал пет-шест кутрета, стягат със завидно умение възела и бам в реката, в някой по-така дълбочък вир. Запазени места има и за ония дето шляскат по каса бира в компания и за шоуто обесват "тъпото псе" на дървото, на сянка или пък я един бой с камъни му ударят, или пък да го залеят с цимент. Склуптури ще да са тия, творци..на човешката жестокост. Айде, и вие се качвайте, че излитаме. Та, ей такива неща се случват всеки ден на тия 111 000 кв. км. Много жестокост, твърде много, за да ти остане надежда, че тоя свят ще го бъде и че трябва да го бъде. Ама тя надеждата нали е упорита и трудно мре, дори и при тоя кофти сценарий, та от време на време вземе, че се изпъчи на светлото и кресне, така, че да ти писнат ушите. Две момчета спасяват изхвърлено от стопаните си куче. Къпят го, хранят го, превързват раните, погалват меките му уши и му намират дом. А кучето, кучето се усмихва и маха с опашка. Да, точно това, "тъпото куче", което обаче освен да носи пръчка и да дава лапа, знае и да обича. Безрезервно и завинаги. То може, ние май не.