сряда, 20 ноември 2013 г.

Шест

Не ми се спи, любов, не ми се спи под старото одеало.Накъсах всички листове и всички спомени,накъсах  теб и небесата  сини, и морските вълни и люляковите ни нощи. Не виждам цветове  в дъжда, а само мокър студ и локви от печал. Затворя ли очи се виждам сред кръстове и мрамор как потъвам в листопад от отчаяние. Все нещо ме боли наляво и да преглътна неуспявам липсата. Ти не си до мен,  някога дали  изобщо  беше. Все се лутам в някаква тъга и търся нещо светло да намеря, но нищо не просветва, проблясват само пламъчета от свещите, които паля и не знам дали помагат те..Ще ми се да вярвам,че успяват да кажат всичко, което аз не мога , че претворяват мъката от мен в безкрайно светло място за душите на тези,които си отидоха. Нека свещите горят и да догарят, не угасвай пламъка им, остани до мен любов..