Една нощ

Не помня кога, но беше отдавна

срещна ни бързият влак.

На зимната гара - виелица снежна-

помниш ли тихичко как

леко и нежно ти застана до мене
лека и нежна аз протегнах ръка,
вървяхме прегърнати,нямаше време
снежносребърна беше нощта.

Заледените улици помнят ни стъпките
и думи, копнежи и смях.
Помнят те как ме обичаше,
обичай ме, моля те, пак!

La vita e bella

Замъглено е today трасето

по highway-а на сърцето.

Happy hour-a е отменен

с under construction-а у мен.

Карам fast и откровено furious

Ring-road-а е блокиран-curious-!

"No gas!" намига лампичка в червено,

No fucking gas!!!, а пък е така студено!

"Power off!" - двигателят категоричен беше,

"End of road" сърцето ми четеше-

Срещата ни- толкоз близо и така далече-

Probably и вероятно ти си стигнал вече.

Чакаш ли ме в края на шосето,

където се целува вятъра с полето,

където шумкат слепи птици и

където греят паднали искрици?

Почакай ме и тази нощ, аз пътя ще намеря,

при тебе ще се върна-

разрошена и снежна-

Ще ме прегръщаш ти-

аз в твойта обич да треперя

и ще е без сън нощта

трептящо нежна.