без плажове и без море-
пак ще ми избяга по паветата,
босоного, рошаво хлапе.
Ах, как ми липсва синьото-
в очите, в пощурелите вълни-
над мен небето да е виснало
безоблачно и в синьо да искри.
По залез да поджапам там-
на плиткото-
когато тихо стъпва вечерта,
В чаша вино да отпивам
там по алено
от аромата на нощта.
И ти ела- не пари пясъка
хладно е и залезно смълчано-
морето нещо си говори тихичко
и ти не говори, сложи глава
на мойто рамо...
Да си притихнем двамата така-
с морето, пламъка и чаша вино,
ще чуем падне ли нощта
как всичко пак ще бъде синьо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар