четвъртък, 25 септември 2014 г.

Синьо лято

И пак ще се търкулне лятото,
без плажове и без море-
пак ще ми избяга по паветата,
босоного, рошаво хлапе.

Ах, как ми липсва синьото-
в очите, в пощурелите вълни-
над мен небето да е виснало
безоблачно и в синьо да искри.
По залез да поджапам там-
на плиткото-
когато тихо стъпва вечерта,
В чаша вино да отпивам
там по алено
от аромата на нощта.

И ти ела- не пари пясъка
хладно е и залезно смълчано-
морето нещо си говори тихичко
и ти не говори, сложи глава
на мойто рамо...

Да си притихнем двамата така-
с морето, пламъка и чаша вино,
ще чуем падне ли нощта
как всичко пак ще бъде синьо.