И ето...пресъхна ми чашата...
и като в затънтен парижки локал-
с аромат на жетан-омагьосано-
изпадам в сърдечен скандал..
Иронично се киска нощта
над моята жалка поема,
че тъся сред пръст любовта
и не зная кой път да поема.
Налей ми,любими-във синьо-
кьорасо или проста ракия,
не питай кога и защо-
едва ли ще мога да скрия
копнежа-е леден и свеж
в бучки лед замръзваме двама
в лабиринт от измама и страст-
изход бленувам,но..няма!
Няма коментари:
Публикуване на коментар