Пие ми се днес със теб!
Вечер е и без причина
напълвам чашите ни с лед.
Задушно е, върти ми се главата-
цял ден копнеех този миг,
когато нощ разпуснала косата
нашепва жално тежък стих.
А небето виснало надолу,
намръщено присветва и трещи-
Превиват кръст софийските тополи
сподавен дъжд вали, вали,
Но ти си тук до мен в нощта дъждовна
и пак до мен бе в онзи жарък ден,
Обичаш ме такава-крайно невъзможна
прегръщаш мен и само мен.
И все заедно били сме и ще бъдем
накрая- времето ще спре за нас-
ала децата ни ще помнят, вярвам,
ще чуват ясно тихия ни глас.
Очите ти обичам синьо-сиви
ръцете ти ме галят и на сън-
Запъват ми се думите, любими-
Наздраве казвам ти-дзън-дзън!
