моят прозорец с уморено стъкло?!
почука луната и тръгна нататък,
завита небрежно от звездно крило.
Посипа брокат по заспалите улици,
над тъмните лампи изпусна нощта
блесна във сълзи и ронени люляци,
разлюля светлини след дъжд и нега.
Кацна над моста и тъмните камъни
разляха очите й в тиха вълна.
спяха на дъното черните кратери
реката удавяше стара луна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар