сряда, 27 април 2016 г.

Велур (Suede)

И какво като гледа на запад
моят прозорец с уморено стъкло?!
почука луната и тръгна нататък,
завита небрежно от звездно крило.

Посипа брокат по заспалите улици,
над тъмните лампи изпусна нощта
блесна във сълзи и ронени люляци,
разлюля светлини след дъжд и нега.

Кацна над моста и тъмните камъни
разляха очите й в тиха вълна.
спяха на дъното черните кратери
реката удавяше стара луна.