петък, 22 април 2016 г.

Само една

Аз съм само жена,
една раздърпана Ева,
дошла тук сама,
без билет и постеля.
Сложих на кръст
две парчета от мене
и поникна трева
от останало време.
Аз съм само жена-
с очи на смокиня.
И съм тъжна и зла,
и море, и пустиня.
Аз съм дъх на сърна
и съм крясък на жаба,
Аз съм пълна с нощта,
а денят ме раздава.
Ставах дива река
и на моста опора
бях и тъмна страна,
бях и слънце в отвора.
Смених имената си,
но сърцето опазих.
Вярвах, обичах и
страдах и мразих.
Хвърлях се в битка
за няколко гроша,
бях и силна и смела,
и добра или лоша,
бях и грозничко пате
и прекрасна любима,
Бях до лудост свободна
и до болка робиня.
Аз съм само жена-
една разпъната Ева
прости ми сълзите
аз това не умея.