"- Мамоооо, Ленчетата не летят! Какви ги приказваш! Сипвай ми вече да ям, че закъснявам за тренировка.."
Аз, въоръжена с дървената лъжица, смело подхождам към тавата с гореща мусака. "А дали лудото Ленче обича тая манджа?"- разсъждавам си наум и явно гледам твърде мъгляво и унесено, та детето идва само да си сипе. Допивам си студеното кафе и кибича на терасата като клюкарка на средна възраст. Долу е Лидъл-а. Разни хора бутат колички, други се опитват да наблъскат торбите си в багажниците на колите. Пазарува се. Сериозно. Събота е. Някакъв дава назад и блъсва с джипа си една миниатюрна бабичка. Пакет захар се изплъзва от ръцете й и се разпилява по асфалта. Оня се подава от прозореца и почва да псува на майка.Явно хич не се и сеща, че нейната отдавна се е разбрала със Свети Петър и е преминала портите Господни. А за мъртвите така не се говори. Детето и то като втора клюкарка, дебне какво се случва. Подава светлата си главица през прозореца. Сеир да гледа. Сгълчавам я яко и тя нацупва уста и се връща в кухнята при чинията с мусака. Бабичката изглежда що-годе наред, поизтупва си вехтото палтенце, сто на сто наследство от родителското тяло, обект на нечистите желания на шофьора. Цялото е в ситни захарни трошици. Оня отпрашва с джипа си и както изглежда продължава да реди цветните си мисли за съвкупление. " Простак! Тоя е страшен простак, мамо!"- възмущава се девойката, преполвила обяда си и борейки се да отчупи коричката на филията. " Дали бабата е жива?". Аз гледам изумено и донякъде тъпо."Нали видя, че нищо й няма, малка клюкарке. Само захарта отиде на кино, заради тоя нещастник. Тинейджърката обаче упорства. "Нищо ли не разбираш, може да е получила вътрешен кръвоизлив и след един час да умре, ей така, докато се прибира към вкъщи." "- Хм, май твърде много филми я оставям да гледа. Ама явно и аз прекалявам с "От местопрестъплението", щото пак излизам на терасата и почвам да се взирам с лошото си зрение в тълпата долу, търсейки нашата захарна бабичка. Няма я, не я виждам. " Може, лудото Ленче да я е взело!"- съвсем не на шега промърморва Яна и размазва с вилицата останалите в чинията картофчета. Аз вече гледам отчайващо тъпо и безумно. "- Че за какво й е на лудото Ленче да отвлича захарната бабичка?- питам на свой ред аз и си мисля, че в шкафа, съвсем без шанс за реализация, се мъдрят два пакета захар. " - Не я е отвлякла, не говори глупости! Просто я е взела със себе си!" - "Че защо ще я взима? За какво й е притрябвала захарната бабичка"- недоумявам аз."- " За да купят захар, толкова ли е трудно да се сетиш, мамо! Нали познаваш Ленчето, тя върши луди работи!" "- "Но ти каза, че Ленчето не можела да лети," "- И да може и да не може, това сега няма никакво значение. Може и да се е научила, знам ли." "- "Хубаво, ама защо ще купуват захар? Не може ли да вземат нещо за готвене или поне яйца?" "- Може, ама те ще вземат само захар, за да направи бабата курабийки за внучетата си, дето трябва утре да й отидат на гости. Яйца бабата е взела вчера от една съседка, на заем, до пенсия. Тогава ще й върне двата лева. Ама захар нямало от кой да вземе и си дала последните парички в магазина. А оня простак я псуваше и никой нищо не направи, за да й помогне, даже и ние." "-Затова ли е дошло Ленчето?" "- Аха! Започваш да схващаш, най-после! "- Ленчето ги вижда тия работи и се ядосва много. Опитва се да помага. Аз мисля, че тя даже не е луда, ама хората я мразят и така искат да я обидят. Присмиват й се и я подиграват. Не виждат колко е добра. Слепи са, като онзи с джипа.Ама Ленчето може да лети, а те-не. Закъснявам вече, мамо, ще тръгвам, Ти не се натъжавай за бабата. Вероятно вече е взела захарта и се е прибрала, след като е поприказавала с Ленчето за децата, за внуците и малката си пенсийка." Аз съм занемяла и гледам съсредоточено как Яна пъргаво се мушва в спортния си клин, навлича някаква полунамачкана тениска и нахлузва старите си любими кецове. Целува ме и затръшва вратата след себе си. Изпращам я на терасата и махам за довиждане. Ние така си правим, След малко тя изчезва зад ъгъла, Поглеждам към паркинга долу. Навалицата е понамаляла. Слънцето троши лъчите си в остатъците от неизчистения лед. Една малка женица бодро прескача заледените петна по асфалта. Личи си, че бърза и сякаш има криле на рамената. Познавам това вехто палто. Това е нашата захарна бабичка. Ленчето е кацнала наблизо. Бабата стиска в ръцете си пакет.
Навън притъмня. Има авария и сме без ток. Все още имам батерия на телефона. Набирам лудото Ленче. Звъня. Навън заваля. Ситен сняг, на трохи...от захар.
