вторник, 31 октомври 2017 г.

Джар не може да е болен

Тъмното, сънено се висеше по пердетата, като сиво-синя скъсана дрипа. Протегна се през студения корниз и с прозявка се спусна в чаршафите да си доспи. Поизмокреният вятър драскаше с неизрязаните си  нокти по стъклата и се опитваше да се вмъкне в стаята. Лампата светна. Тропаше се. Чинийки, вилички, лъжички. Замириса на кафе, лайка и препечени филийки със сирене.

Джар отвори очи. Някой в кухнята кашляше силно и продължително. Яна бе станала, без той да  усети. Чуваше мекия ѝ глас, а после суха кашлица отново задави думите ѝ. Джар изправи уши, протегна се и пропълзя изпод одеялото. Топлото хвръкна от леглото и се лепна по стените като дъвка. Те въздъхнаха от допира му и продължиха да спят.
Яна не се чувстваше добре. Освен кашлицата и хремата имаше и висока температура. Джар се огледа в очите ѝ. Натъжени и мътни от сълзи. Тя легна на дивана и включи телевизора. Той се сгуши в краката ѝ. Петичките ѝ бяха много студени. Джар приблжи муцунката си към тях , за да ги стопли с дъха си. Ръката ѝ го докосна по гръбчето. Студена. Той се сгуши под одеялото до нея. Не беше гладен. Беше твърде тъжен, за да закусва.
Двамата с Яна заспаха бързо Някой тихо угаси телевизора и голямата лампа. 

Когато отново отвори очи, тъмното го нямаше. Слънцето с усилие се опитваше да промъкне светлата си главица през барикадата от сиви смръщени облаци, но те твърдо заинатени не помръдваха дори и на лъч разстояние. Вятърът отегчено дремеше по клоните на зъзнещите брези. Бе му доскучало да гони листа и шапки и реши да се нацупи. Никой не му обърна внимание.
Джар лежеше до Яна. Ръцете ѝ се бяха затоплили, крачетата също. Той не смееше да помръдне. Страхуваше се, че ще я събуди. Майка ѝ влезе в стаята и донесе топъл чай и лекарства. Яна отвори очи и му се усмихна. Тя обичаше Джар да спи до нея. От неговата топлина се чувстваше добре- спокойна и защитена. Сънищата ѝ винаги бяха хубави щом малката му лапа бе на нейната възглавница. Тя знаеше, че той е необикновен, виждаше рошаво вълшебство в тъмните му очи. То подскачаше като бълха по гърба му и се криеше в шареното му ухо.
Денят бързо изгуби и малкото цвят, който имаше по това време на годината. Синкава мъгла плетеше влажни мрежи над града. Вечерта се плъзна по парапета, дръпна нацупения вятър за рядката брада и светна някак уличните лампи.
Температурата на Яна беше нормална. Супата ухаеше на прясна мащерка. Джар донесе една стара топка и шареното си въже. Поиграха си. Кашлицата утихна. Болестта се намръщи и се скри в килера на тъмно. Джар беше доволен. В очите на Яна отново затрептяха щастливи светлинки. Тя го прегърна и двамата се скриха под одеялото. Нощта трепна и угасна. Чуваше се само хъркането на Джар.
Когато след седмица Яна се прибра от урока си по музика, Джар лежеше в своето легло. Опита се да стане, но лапата го болеше и той седна на килима. Силна кашлица раздра гърлото му. В очите на Яна блеснаха сълзи. " Защо се натъжи тя? Чувствам се виновен, не може тя да плаче за мен! Аз съм добре! Някъде съм си ударил лапата, не е кой знае какво! А кашлицата.. ами ужасна е, но..". Той отново се задави. Усети, че му е трудно да стои и се върна в леглото. От нослето му се стичаха прозрачни струйки и очите го боляха. Яна говореше с някого по телефона. След минута дойде с голямо одеяло и купичка липов чай. Премести Джар на дивана и сложи главата си до неговата. Вечерта Джар отиде на лекар. Докторът го прегледа и написа някакви лекарства, които да взима. Погали ушите му, погледна го сериозно изпод големите си очила и  каза: " Джар не може да е болен, нали така Джар?! Спомням си, че ти си вълшебство, а вълшебствата не боледуват! Не им е позволено и не им се случва никога! Ако не вярваш на мен, ето, питай твоята Яна, да видим тя какво ще каже! Джар обърна очи към Яна. Тя се усмихваше, а по светлите и коси подскачаше някаква калинка. Калинката разпери крилца, хвръкна и кацна на ухото му. "Вълшебство- мислеше си Джар, Аз не зная какво е това, но щом Яна и докторът  казват така, може пък и да съм! А щом съм вълшебство, значи не мога да съм болен! Вълшебствата не боледуват! Заповед на доктора!

Вятърът с новата си прическа бързаше да се покаже пред оголелите брези. Тополите тайно му се присмиваха, а пък той се правеше, че не ги вижда и не чува какво си шушукат. " Винаги са били надменни, глупачки с наднормен ръст!" Той оправи перчема си и се хвърли в една купчина с листа. Джар изскочи от нея. Яна тичаше напред. Денят трептеше в цветове и светлина. Едно шарено вълшебство бръмчеше из въздуха и ронеше над земята прашинки любов.