четвъртък, 25 септември 2014 г.

Писмо(Old fashioned)

Ще напиша
писмо
на хартия.
До някой.
или пък
просто до теб.
Очевидно
днес не ме бива
да си редя куплет
след
куплет.

Ще надраскам там
някакви чувства
и малко сълзи
за разкош.
и ето-готово
писмото
и тонът
даже,
хич не е
лош.

Прегъвам,поставям,
залепям,
и пощенска марка
ще сложа.
Все пак, за да
да стигне
писмото,
трябва и аз
малко труд
да положа.

После-
бегом за
трамвая-
помниш нали-
той писмата
разнася-
плаче, крещи
с моите думи
по релсите-

трудно е тях
да понася.

Ще пътува писмото
до тебе
седмица,
може и две,
за да може
по листа
мастилото
да попие
навътре
добре.

и тъгата да стане
по-тъжна,
щом времето в нея
тече
и в мига щом
стигне до тебе
в крясък
да
изрече

моята стара
любов-
накриво в гърдите
заседнала,
едва ли,едва ли
ще бъдеш
готов,
но аз ще почакам
приседнала

тихо, пред блока
на пейката
пощальонът да
дойде в
ръце
с писмото,
изминало това
разстояние между
твойто и мойто
небе.

Запази ме..