Двама

Само в спомена връща се майко,
твоето скъпо момче.
Очите му сини сънуваш,
но болката няма да спре.

Спомняш си първата среща
и топлите нежни ръце,
устни, които целуват
твоето младо лице.

Виждаш се в роклята бяла,
как го целуваш с очи.
В косите ви бисер трепери
и обич на лунни лъчи.

Задавя те, майко тъгата,
че той си отиде от нас.
Мила майчице свята,
зная, пак плачеш без глас.

За него бе ти любимата,
за нас си единствена, мамо.
Поплачи, поплачи,поплачи си,
до мен и на моето рамо.


















Младо момиче била си
с кадифени и топли очи.
Косите ти нежни и меки
в погледа-дъжд от звезди.