с крясък прогледна звезда,
посипа тревите на двора
с тънки лъчи светлина.
Блеснаха тъмните локви
Заскимтяха сгушени котки
на стария прашен таван.
Изтръпна наблизо китара
изви се от звуци нощта.
Склонила глава до олтара
в молитви заплака жена.
Закъсняла изгря на пътеката
пълната млечна луна.
Тихо в цветовете на вишните,
промъкна се сянка една.
- Ти ли си идваш по тъмно?
-прошепна глас на жена.
- Търсих те, чаках те, виках те,
уморих се да бъда сама!
Сънувам ръцете, очите ти,
спомени - цяла река.
Ще се удавя, само да стигна
до тебе, дори през смъртта.
Зашумяха пробудени вишните
и закапаха цвят подир цвят.
по следите на двамата влюбени
оттук, чак до другия свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар