понеделник, 29 февруари 2016 г.

Просто любов

Разкъсала нощна умора,
с крясък прогледна звезда,
посипа тревите на двора
с тънки лъчи светлина.

Блеснаха тъмните локви
на нощния дъжд замечтан.
Заскимтяха сгушени котки
на стария прашен таван.

Изтръпна наблизо китара
изви се от звуци нощта.
Склонила глава до олтара
в молитви заплака жена.

Закъсняла изгря на пътеката
пълната млечна луна.
Тихо в цветовете на вишните,
промъкна се сянка една.

- Ти ли си идваш по тъмно?
-прошепна глас на жена.
- Търсих те, чаках те, виках те,
 уморих се да бъда сама!

Сънувам ръцете, очите ти,
спомени - цяла река.
Ще се удавя, само да стигна
до тебе, дори през смъртта.

Зашумяха пробудени вишните
и закапаха цвят подир цвят.
по следите на двамата влюбени
оттук, чак до другия свят.









Няма коментари:

Публикуване на коментар