с дъх на малини и лято.
никой тогава не беше готов
за обич такава, която
спира въздуха ти
в гърдите
някъде на средата.
извалява ти се в очите
с цвят от дъгата.
Беснее свободна
като отвързано куче,
без да се плаши, че
нещо зло ще се случи.
Хапе до болка
и пак те опива.
Тръгва си, връща се
че път не намира.
Тя е лека и смела
коси разпиляла,
клепки притворила
и почти ослепяла-
от своето слънце
и виното младо
до сетния дъх
без край и начало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар