петък, 24 януари 2014 г.

Тихо ...

Колабирам в поезия някаква;-
и себе си намирам едва-
в пясъчен часовник-изгубена-
не искам да свършва нощта,
в която ти ме обичаш побъркано,
а от нежност пияна съм аз;-
целувай ме-някак естествено
копнежи трошат се над нас.

..и в пролетен унес-задъхано
събличай мойта тъга-
заведи ме далече от изгрева,
обичай ме..просто така

обичай ме...докато съмне
и в прах се превърне нощта,
тръгни си щом видиш,че плача,
щом видиш,че свършва съня...