и себе си намирам едва-
в пясъчен часовник-изгубена-
не искам да свършва нощта,
в която ти ме обичаш побъркано,
а от нежност пияна съм аз;-
целувай ме-някак естествено
копнежи трошат се над нас.
..и в пролетен унес-задъхано
събличай мойта тъга-
заведи ме далече от изгрева,
обичай ме..просто така
обичай ме...докато съмне
и в прах се превърне нощта,
тръгни си щом видиш,че плача,
щом видиш,че свършва съня...
Няма коментари:
Публикуване на коментар