"Безименна изгрява утринта"
и слънцето сърдито ме поглежда-
едва ли крие някаква надежда,
че ще прогони скоро есента.
В очите ни се гонят листопади-
повехнали сълзите ми мълчат,-
щом всичките балади са изпяти
на някакъв задънен кръстопът,-
щом всички думи казани насреща
кухо и натрапчиво дрънчат-
може би наистина съм грешна,
щом те целувам за последен път.....
и знам- ще бродиш във съня ми
загубен,тъжен,леко недоспал-
в копнеж недоизказан да ме търсиш-
сам любовта си неразбрал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар