а липсва ми сън..
Децата се карат
и искат навън,-
Запалвам цигара-
и в синия дим-
размазвам небрежно
петъчен грим.
Кафето си пия
с вкус на нощта,-
пронизва ме бодро
в спомен-тъга.-
В главата ми тропат
неуморни коне,-
Любовта ти пресмятам
като седем по две,-
Но нещо е крива
сметката пак-
обърках... отново
алгебричния знак.-
С умножение почна
тази любов,
в която намирах
алгоритъма нов,-
на неритмичното дишане
и копнежа смутен
сред безброй неизвестни
в поглед студен.-
Умножавах-напразно-
мечти и лъжи-
напразни са даже
и тия сълзи,-
щом дели ме от тебе
сама любовта...
как аз да събирам и
как да деля!?..
Няма коментари:
Публикуване на коментар