петък, 26 септември 2014 г.
Alone
Fire in your heart
makes you scream
in pain-
You don't know what's like
to feel yourself
so blame.
I'm struggling with my brain
My soul is full of fear
Te blood is burning in my veins
Because..i love you dear.
The stars are falling from the sky
like thousands candles burning
Seems i'm gonna die
without you
When the night to day
is turnning.
makes you scream
in pain-
You don't know what's like
to feel yourself
so blame.
I'm struggling with my brain
My soul is full of fear
Te blood is burning in my veins
Because..i love you dear.
The stars are falling from the sky
like thousands candles burning
Seems i'm gonna die
without you
When the night to day
is turnning.
четвъртък, 25 септември 2014 г.
Писмо(Old fashioned)
Ще напиша
писмо
на хартия.
До някой.
или пък
просто до теб.
Очевидно
днес не ме бива
да си редя куплет
след
куплет.
Ще надраскам там
някакви чувства
и малко сълзи
за разкош.
и ето-готово
писмото
и тонът
даже,
хич не е
лош.
Прегъвам,поставям,
залепям,
и пощенска марка
ще сложа.
Все пак, за да
да стигне
писмото,
трябва и аз
малко труд
да положа.
После-
бегом за
трамвая-
помниш нали-
той писмата
разнася-
плаче, крещи
с моите думи
по релсите-
трудно е тях
да понася.
Ще пътува писмото
до тебе
седмица,
може и две,
за да може
по листа
мастилото
да попие
навътре
добре.
и тъгата да стане
по-тъжна,
щом времето в нея
тече
и в мига щом
стигне до тебе
в крясък
да
изрече
моята стара
любов-
накриво в гърдите
заседнала,
едва ли,едва ли
ще бъдеш
готов,
но аз ще почакам
приседнала
тихо, пред блока
на пейката
пощальонът да
дойде в
ръце
с писмото,
изминало това
разстояние между
твойто и мойто
небе.
Запази ме..
писмо
на хартия.
До някой.
или пък
просто до теб.
Очевидно
днес не ме бива
да си редя куплет
след
куплет.
Ще надраскам там
някакви чувства
и малко сълзи
за разкош.
и ето-готово
писмото
и тонът
даже,
хич не е
лош.
Прегъвам,поставям,
залепям,
и пощенска марка
ще сложа.
Все пак, за да
да стигне
писмото,
трябва и аз
малко труд
да положа.
После-
бегом за
трамвая-
помниш нали-
той писмата
разнася-
плаче, крещи
с моите думи
по релсите-
да понася.
Ще пътува писмото
до тебе
седмица,
може и две,
за да може
по листа
мастилото
да попие
навътре
добре.
и тъгата да стане
по-тъжна,
щом времето в нея
тече
и в мига щом
стигне до тебе
в крясък
да
изрече
моята стара
любов-
накриво в гърдите
заседнала,
едва ли,едва ли
ще бъдеш
готов,
но аз ще почакам
приседнала
тихо, пред блока
на пейката
пощальонът да
дойде в
ръце
с писмото,
изминало това
разстояние между
твойто и мойто
небе.
Запази ме..
Синьо лято
И пак ще се търкулне лятото,
без плажове и без море-
пак ще ми избяга по паветата,
босоного, рошаво хлапе.
Ах, как ми липсва синьото-
в очите, в пощурелите вълни-
над мен небето да е виснало
безоблачно и в синьо да искри.
По залез да поджапам там-
на плиткото-
когато тихо стъпва вечерта,
В чаша вино да отпивам
там по алено
от аромата на нощта.
И ти ела- не пари пясъка
хладно е и залезно смълчано-
морето нещо си говори тихичко
и ти не говори, сложи глава
на мойто рамо...
Да си притихнем двамата така-
с морето, пламъка и чаша вино,
ще чуем падне ли нощта
как всичко пак ще бъде синьо.
без плажове и без море-
пак ще ми избяга по паветата,
босоного, рошаво хлапе.
Ах, как ми липсва синьото-
в очите, в пощурелите вълни-
над мен небето да е виснало
безоблачно и в синьо да искри.
По залез да поджапам там-
на плиткото-
когато тихо стъпва вечерта,
В чаша вино да отпивам
там по алено
от аромата на нощта.
И ти ела- не пари пясъка
хладно е и залезно смълчано-
морето нещо си говори тихичко
и ти не говори, сложи глава
на мойто рамо...
Да си притихнем двамата така-
с морето, пламъка и чаша вино,
ще чуем падне ли нощта
как всичко пак ще бъде синьо.
Обичай ме нежно
Чуваш ли?
Морето изумрудено
трепери в моите очи-
По дяволите!-
всичко е загубено-
брегът, нощта и аз,
и ти.
и песните, и стиховете
недодялани
и стъпките ми
в пясъка студен
и думите, изречени в
признание
и споменът,че бил си
с мен!
Не чуваш ли?
Морето изумрудено
трепери в моите очи-
По дяволите!-
всичко е загубено-
брегът, нощта и аз,
и ти.
и песните, и стиховете
недодялани
и стъпките ми
в пясъка студен
и думите, изречени в
признание
и споменът,че бил си
с мен!
Не чуваш ли?
Абонамент за:
Публикации (Atom)