В дъжда

Играят си дъждовни капки
с шантавата ми коса,а
очите ми са пълни с много
солено-есенна вода.

Мразя мига, в който тръгваш
и оставам с чадър под дъжда,
Запомнила на устните трепета
разтопени от мъка в нощта.

по мокро приплакват пак гумите
на тъжната наша кола,
боса наджапвам през локвите
и тръгвам, ужасно сама.

Липсват ми нощите заедно
и уморените твои ръце,
когато тихо говориш ми
и галиш мойто лице.

Намразила петък,чакам неделята,
зареяла нямо поглед навън,
дали ще си дойдеш по мръкнало
или може би, само насън..

До теб

Видя ли  падналата есен,
по клепачите ми пръснала слана?
Видя ли?- в мене се огледа
някаква забравена жена.

Чу ли как крещях през ледовете
на замръзналото си сърце,
как кършат клоните ми ветровете,
в молитва скръстила ръце.

И пристъпих отвъд своя ден,
и посипах следите си в страх,
да не забравиш изгубен за мен-
тичах напред и не спрях.

А след мене крещеше нощта
и летяха окъсани думи,
падаха неми в дъха..
като дефектни куршуми.

А пътят извил се в  дъга,
някой ден пред теб ще ме спре,
И няма вече да има  тъга
и тази скръб без вик ще умре.