вторник, 8 септември 2015 г.

До теб

Видя ли  падналата есен,
по клепачите ми пръснала слана?
Видя ли?- в мене се огледа
някаква забравена жена.

Чу ли как крещях през ледовете
на замръзналото си сърце,
как кършат клоните ми ветровете,
в молитва скръстила ръце.

И пристъпих отвъд своя ден,
и посипах следите си в страх,
да не забравиш изгубен за мен-
тичах напред и не спрях.

А след мене крещеше нощта
и летяха окъсани думи,
падаха неми в дъха..
като дефектни куршуми.

А пътят извил се в  дъга,
някой ден пред теб ще ме спре,
И няма вече да има  тъга
и тази скръб без вик ще умре.