по клепачите ми пръснала слана?
Видя ли?- в мене се огледа
някаква забравена жена.
Чу ли как крещях през ледовете
на замръзналото си сърце,
как кършат клоните ми ветровете,
в молитва скръстила ръце.
И пристъпих отвъд своя ден,
и посипах следите си в страх,
да не забравиш изгубен за мен-
тичах напред и не спрях.
А след мене крещеше нощта
и летяха окъсани думи,
падаха неми в дъха..
като дефектни куршуми.
А пътят извил се в дъга,
някой ден пред теб ще ме спре,
И няма вече да има тъга
и тази скръб без вик ще умре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар