с шантавата ми коса,а
очите ми са пълни с много
солено-есенна вода.
Мразя мига, в който тръгваш
и оставам с чадър под дъжда,
Запомнила на устните трепета
разтопени от мъка в нощта.
по мокро приплакват пак гумите
на тъжната наша кола,
боса наджапвам през локвите
и тръгвам, ужасно сама.
Липсват ми нощите заедно
и уморените твои ръце,
когато тихо говориш ми
и галиш мойто лице.
Намразила петък,чакам неделята,
зареяла нямо поглед навън,
дали ще си дойдеш по мръкнало
или може би, само насън..
Няма коментари:
Публикуване на коментар