Една мечта

Беше малко преди края на учебната година. Една вечер трябваше да остана сама у дома.Малко се страхувах, не обичам да се случва така, особено щом навън се стъмни. Нашите трябваше да свършат някаква работа и ме предупредиха, че ще закъснеят. Реших, че ще съм по-спокойна, ако се занимавам с нещо. Приготвих вечеря и подредих масата. Брат ми щеше да се прибере до час. Това ме успокояваше. Странно как в тишината на една къща може да има толкова различни шумове. Сякаш къщата говори. Това ме плаши, дори да знам. че не е истина. Усещам тръпки по тялото и ми идва да се скрия под леглото. Не го правя. Аз съм вече почти на единадесет години, не мога да бъда страхливо дете. Правя салата и варени яйца. Зайчето в клетката до мен хрупа сено. Навън става тъмно. Вратата скръцва. Брат ми се прибра. Отдъхвам си. Вечеряме и си говорим разни смешки. Става късно. Мама се обажда. Идват си. Ние сме уморени и решаваме да си легнем. Оставяме масата чиста, само с две чаши и бутилка вино, което сме намерили в шкафа. Заспивам, леко и тихо. На следващата сутрин мама и тати ни будят, не рано, към обед. Искат да ходим в планината. На нас не ни се ходи там. Предпочитаме на вилата. Те са съгласни. След два часа сме там. Тати коси тревата, брат ми помага. Мама оправя къщата, аз подреждам масата под черешата. Ще обядваме. Зелено е и тихо. Топло и мирише на лято. Денят минава бързо в работа и игри. Хубаво е, когато сме заедно. Мама целува тати, после и нас, това тя не забравя. Нося вода от чешмата и съм мокра, но ми е весело и забавно. Подухва. Идва вечерта. Тати пали огнището, което дядо направи. Мъчно ми е, че го няма вече, но тук усещам, че той е с нас и ни се усмихва. Отгоре... Правим скара, мирише много вкусно. Облизахме си пръстите и ни се доспа. Мама ни завива и целува за лека нощ. Заспивам. Сънувам. Имам куче. Тичам с него на двора и то лае щастливо. Събуждам се. Слънцето вече се е показало. Все още чувам лай. Ставам и слизам бързо по стълбите. Отварям вратата и го виждам. Ето го. Малък и сладък, маха с опашка. Красавец. Прегръщам го и събуждам всички. Мама и тати се смеят. Брат ми е щастлив, аз два пъти повече. Хубаво е да имаш мечта, но по-хубаво е, когато тя се сбъдва.

Велур (Suede)

И какво като гледа на запад
моят прозорец с уморено стъкло?!
почука луната и тръгна нататък,
завита небрежно от звездно крило.

Посипа брокат по заспалите улици,
над тъмните лампи изпусна нощта
блесна във сълзи и ронени люляци,
разлюля светлини след дъжд и нега.

Кацна над моста и тъмните камъни
разляха очите й в тиха вълна.
спяха на дъното черните кратери
реката удавяше стара луна.

Само една

Аз съм само жена,
една раздърпана Ева,
дошла тук сама,
без билет и постеля.
Сложих на кръст
две парчета от мене
и поникна трева
от останало време.
Аз съм само жена-
с очи на смокиня.
И съм тъжна и зла,
и море, и пустиня.
Аз съм дъх на сърна
и съм крясък на жаба,
Аз съм пълна с нощта,
а денят ме раздава.
Ставах дива река
и на моста опора
бях и тъмна страна,
бях и слънце в отвора.
Смених имената си,
но сърцето опазих.
Вярвах, обичах и
страдах и мразих.
Хвърлях се в битка
за няколко гроша,
бях и силна и смела,
и добра или лоша,
бях и грозничко пате
и прекрасна любима,
Бях до лудост свободна
и до болка робиня.
Аз съм само жена-
една разпъната Ева
прости ми сълзите
аз това не умея.