четвъртък, 11 юни 2015 г.

Вероятно някога отново (на Теди)

Вероятно
          някога
               отново
ще погалиш,
          сине
 моите коси,
Вероятно
      тихо ще прошепнеш:
"Моля ти се,
                мамо,
                   не плачи!".
Пак ще кажеш
колко ме обичаш
и че сънувал си
оная нощ
как млада съм
и те люлея,..
на ръцете си,
не
в бебешкия кош.

И че много съжаляваш
ти за дето
напоследък
твърде си зает-
с работа,
с любимата,
с  детето
и рядко идваш
в къщата
при мен.
Не съжалявай сине,
нито ден!
С моята любов
пази се!
Спомни си люлка
от ръце,
помни ме,
сине в своето
сърце!

Мама