някога
отново
ще погалиш,
сине
моите коси,
Вероятно
тихо ще прошепнеш:
"Моля ти се,
мамо,
не плачи!".
Пак ще кажеш
колко ме обичаш
и че сънувал си
оная нощ
как млада съм
и те люлея,..
не
в бебешкия кош.
И че много съжаляваш
ти за дето
напоследък
твърде си зает-
с работа,
с любимата,
с детето
и рядко идваш
в къщата
при мен.
Не съжалявай сине,
нито ден!
С моята любов
пази се!
Спомни си люлка
от ръце,
помни ме,
сине в своето
сърце!
Мама
Няма коментари:
Публикуване на коментар