Викам му на Симо да ми сипе от калвадоса и да ми донесе от оная пръскавица, дето трови тия долни древни гадини комарите.
- Ай, бре, донеси спрейчето, що го пестиш! Глей ми баджаците, като дамгосани с вряла решетеща лъжица са! Сърби бе, ай, дращя се като дръглява, ше си прецакам и тена и кожата дърта и пръхкава. Дигни се, че ей я луната напълни се, па аз още съм с банските гащи и пясък ми чопка по разните части чудесни. Дай да се мушна под душчето ей на тука на двора, хем и сапунец са ми оставили хората морско летуващи. Ух, кеф да си сторя, па ти спрейчето донеси изотвътре и калвадоса, калвадоса да не забравиш! Салатка съм направила, поразбучакй я само, оса някоя да не те жилне, та да ни иде на кино почивката с твойте алергии!
- А, хавлийка нещо да искаш случайно, да ти изчеткам гърба примерно?- хили ми се тоз дръвник и се размотава по баш небански гащи из двора с ръжен в ръката. Лявата.
- А, чи да, туй от душчето си се подразбира! Ко стана с пържоляците, присви го и съседа веч от глад, кучетата взеха да прииждат откъм Солун чак! Ей ги, душкат пред портата разбойниците ушати. Ти като за калвадоса идеш, барем донеси им храна, турила съм им, приготвена, да не се чекнеш на тия стари години твойте! - треса се, та се хиля, чак гърдите ми подскачат мокри и прилично, па и апетитно, осолени. Тоз, моят, ме зяпа, ама мен ли зяпа, нещо привидя ли му се, знам ли? То, на тез години, човек е податлив на заболявания от род всякакъв и незнаен. Иначе, те гърдичките ми са привличащи поглед- масивни, тежат си на мястото, на кило едната иде към 1000 грама сигурно. Без импланти. Натур.Чисто тегло. Едвам ги мирясвам в банския, все се щурат насам-натам. А пък на мен така ми се тича по плажа. Ама тичай де! То по челото ще те пернат първом, после в стомаха. Старост-нерадост му викат. Иначе са симатяги тия, със зрънца като малки зелени маслинки. Туй, Симо ги приказва тез приказки, аз не си падам по женска гръд. Още. Само маслини обичам. Той също.
- Какво си ме зяпнал, старче? Бабишкери ли ти остана да гледаш. Виж ме, раздула съм се като дющек от оня век. А ме натисна, а ми изкара джигера! - листата на едното маслиново дръвче потрепват. Ветрец няма. Те просто ми се смеят. Той също. Обича ме човекът. И за стриите, и за побелялата ми на места коса, и заради разширените ми вени, които дават искрено обещание да се праснат до година-две и да го отърват от мъките и от ужасния ми глас. Викам му, че е редно в наше време, щом взема да прегърна китките, да се тагне у мрежата от Централните, със статус "тъжен" и емотиконка със сълзичка, па може и една със сърце да сложи, та да не го вземат хората за безсърдечен. Па онзи, хабер си няма от моя куц хумор, и търчи по ливадата да ме гони да ме дамгосва с нагорещен ръжен по задника. Търча и се треса като прясноварена пача, замерям го с маслини, кучето ни гледа и се скрива под масата. То такъв цирк не е за благородни души като неговата. Или пък храна е паднала. Лакомниче ми е то. Свята душица. Тъй то. Гоним се, онзи пък набара и маркуча и ме пръска с вода, белким се съвзема. Ама то мойто съвземане няма. Морската ми душа е свободна, свободна поне за седмица и що емоция е насъбрала за цяла година, сега я пръска навред като гръмнало шампанско, ама с вкус на сливи и мед, свежа като току-що разрязана диня, жълта и мека като зряла круша и луна в полунощ.
Хвърлям се в морето, а то е топло, като прегръдка, която не може да имаш. Обгръща ме, залива ме леко и нежно, ласкаво. Вярно ли има толкова много звезди! Плувам по гръб и искам този миг да е вечност. Кучето вече недоумява съвсем, как баш пък на него такава стопанка му се е паднала. Чака ме. Топи лапи в тъмните вълни и ме моли да се върна при него. Страхува се да не отплавам завинаги. Това как се нарича? Любов? О, да! Излизам и съм пресолена на вкус, ама грея от щастие, досущ като в холивудска продукция. Тичам по пясъка като малко момиче, от косата ми хвърчат морски капки и се посипват по меките уши на кучето. То тръска глава и маха с опашка. Това не са морски капки, това е жива вода, пръски щастие от сърцето ми. Хвърлям хавлията и надигам чаша калвадос. Топлина. Ябълки. В съседния двор валят жълти круши. Дошло им е в повече слънцето. Препълнени с неговата жар, те лягат в тревата на хладно. И ухаят. На приказка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар