Тетрадка с шарени листа

Септември се разтваря в цветове. Оранжево, червено, жълто. Круши, ябълки и малини. Печени червени чушки. Съседите приключват с ремонта. Бабите на пейката пред входа посрещат залеза и похапват сливи. Децата играят до късно навън, прегръщат всяка оставаща минутка от ваканцията. Само няколко дни, няколко часа още безгрижие и сън до обяд. Още малко да изтъркат сандалите, още някоя и друга синина да си докарат, още малко спомени да си създадат. Още малко е лято. И на него не му се тръгва, нищо че е прегоряло и уморено. То е дете, изтощено от игра, което не иска  да заспи. Не още. Още не е време за края на приказката. Тя, приказката на детството, няма край и не бива да има. Училищното звънче скоро ще запее отново. Домъчняло му е цяло лято да пази тишина. Ще се разприказва радостно и ще посрещне децата със звънливото си гласче. Учителките ще облекат най-хубавите си рокли и ще потреперват от вълнение. Ще хванат първолачетата за ръчичка и ще тръгнат на пътешествие в страната на знанието заедно. Ще прегърнат най-големите, защото ще им е мъчно, че го правят за последен път. Ще има задръстване по улиците, а продавачите на цветя ще са много заети. Утринта ще е хладна, но слънчева. Възможно е и да превали. Прогнозата за времето е усмивка. Среща с приятели, смях и игриво бърборене. Пазар за тетрадки. Син тебешир или розов. Хризантеми и шарени рози с малки бодли. Листопад от смехове и закачки. Нова прическа. Нов панталон. Раница на череши и китка здравец- ухаещ, прясно откъснат и още в сълзи. Надежда. Син химикал и обич, разписана в редовете на тетрадка с разноцветни листа.