четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Нощ

Октомври, вечер, вее и вали
натиквам си сандалите във шкафа,
отгоре гледам- в локвите искри
блеснаха, щом лампите изгряха.

И асфалта  бързо се покри
с треперещи парченца светлина,
подгонени във вятъра сълзи
от тъжната целувка на нощта.

Гледам през терасата дъжда,
играе си под уличните лампи
Джапат хора с рошави коси
с чадъри, шапки и пазарски чанти.

Чакам. Ето ги. Така.
Баткото държи я за ръката.
Подтичват. Виждам. Вир вода.
Напряко газят през тревата.

Магично си красива малка моя,
здраво стискаш батко за ръка-
Ей сега, набързо зад завоя,
през улицата и сте вече у дома.

Вечерята-готова. Чаят чака
две премръзнали гърла.
Спира асансьор и ключът щрака,
затръшват входната врата.

А навън нощта е тъмно нежна,
И пак вали, вали така.
Не ме е страх и не тъгувам,
аз жива съм под две слънца.