аз скрита съм под мократа трева
и облаци на мене сиво бели
и три пъти погубена земя.
Веят се разкъсани дантели
и пада на парчета светлина
над твоите увехнали и бели
почти забравени слова.
Вятърът е бавен, твърд и кисел
подгизнали са нашите мечти.
над западния фронт се е улисал
крадецът на осъдени души.
Валят звезди в картечен огън
пречупва се нощта във шепа пръст
трепери въздуха, залян от спомен
и маковете греят-кръст до кръст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар