четвъртък, 18 август 2016 г.

Маслини, смокини и малко любов

Ти си тиха любов, моя малка магия,
в шепа зелени маслини те крия.
Кръглоизгряла луната гледа нацупено
под водите лицето си счупено.
Нашата нощ идва и стъпва полека
по разплискана лунна пътека,
с тъмния пясък от звезди разлюлян
с вятъра тръпнещ и леко пиян.
Нашата нощ бяга боса по устните
с дъх от смокини гали по пръстите.
С косите от залез и червено стъкло,
рисува любов по прозрачно платно.
Спри я, аз изгрях във очите ти вече
и онази тъга е твърде далече.
Спри ни нощта,Аз сега те обичам.
Нека останем, Аз страха си събличам.
Денят е лъжлив, стига толкова тичане,
нека сме нощ и безкрайно обичане.