FERMAX | FERMAX

FERMAX | FERMAX

Една нощ

Не помня кога, но беше отдавна

срещна ни бързият влак.

На зимната гара - виелица снежна-

помниш ли тихичко как

леко и нежно ти застана до мене
лека и нежна аз протегнах ръка,
вървяхме прегърнати,нямаше време
снежносребърна беше нощта.

Заледените улици помнят ни стъпките
и думи, копнежи и смях.
Помнят те как ме обичаше,
обичай ме, моля те, пак!

La vita e bella

Замъглено е today трасето

по highway-а на сърцето.

Happy hour-a е отменен

с under construction-а у мен.

Карам fast и откровено furious

Ring-road-а е блокиран-curious-!

"No gas!" намига лампичка в червено,

No fucking gas!!!, а пък е така студено!

"Power off!" - двигателят категоричен беше,

"End of road" сърцето ми четеше-

Срещата ни- толкоз близо и така далече-

Probably и вероятно ти си стигнал вече.

Чакаш ли ме в края на шосето,

където се целува вятъра с полето,

където шумкат слепи птици и

където греят паднали искрици?

Почакай ме и тази нощ, аз пътя ще намеря,

при тебе ще се върна-

разрошена и снежна-

Ще ме прегръщаш ти-

аз в твойта обич да треперя

и ще е без сън нощта

трептящо нежна.

ОБРАТЕН ЕФЕКТ - "Винаги Съм Много Пиян" - купонджийско видео 2014 г.

Alone

Fire in your heart
makes you scream
in pain-
You don't know what's like
to feel yourself
so blame.

I'm struggling with my brain
My soul is full of fear
Te blood is burning in my veins
Because..i love you dear.

The stars are falling from the sky
like thousands candles burning
Seems i'm gonna die
without you
When the night to day
is turnning.

Писмо(Old fashioned)

Ще напиша
писмо
на хартия.
До някой.
или пък
просто до теб.
Очевидно
днес не ме бива
да си редя куплет
след
куплет.

Ще надраскам там
някакви чувства
и малко сълзи
за разкош.
и ето-готово
писмото
и тонът
даже,
хич не е
лош.

Прегъвам,поставям,
залепям,
и пощенска марка
ще сложа.
Все пак, за да
да стигне
писмото,
трябва и аз
малко труд
да положа.

После-
бегом за
трамвая-
помниш нали-
той писмата
разнася-
плаче, крещи
с моите думи
по релсите-

трудно е тях
да понася.

Ще пътува писмото
до тебе
седмица,
може и две,
за да може
по листа
мастилото
да попие
навътре
добре.

и тъгата да стане
по-тъжна,
щом времето в нея
тече
и в мига щом
стигне до тебе
в крясък
да
изрече

моята стара
любов-
накриво в гърдите
заседнала,
едва ли,едва ли
ще бъдеш
готов,
но аз ще почакам
приседнала

тихо, пред блока
на пейката
пощальонът да
дойде в
ръце
с писмото,
изминало това
разстояние между
твойто и мойто
небе.

Запази ме..

Синьо лято

И пак ще се търкулне лятото,
без плажове и без море-
пак ще ми избяга по паветата,
босоного, рошаво хлапе.

Ах, как ми липсва синьото-
в очите, в пощурелите вълни-
над мен небето да е виснало
безоблачно и в синьо да искри.
По залез да поджапам там-
на плиткото-
когато тихо стъпва вечерта,
В чаша вино да отпивам
там по алено
от аромата на нощта.

И ти ела- не пари пясъка
хладно е и залезно смълчано-
морето нещо си говори тихичко
и ти не говори, сложи глава
на мойто рамо...

Да си притихнем двамата така-
с морето, пламъка и чаша вино,
ще чуем падне ли нощта
как всичко пак ще бъде синьо.