Кой крив, кой прав, кой на булката брат

След като няколко седмици в интернет пространството ратифицирането на Истанбулската конвенция съсредоточи вниманието на обществото, предизвика грамадно количество коментари, отключи груби спорове и стана причина за всевъзможни разправии, от вчера вече си имаме нова тема. Трагедията в село Мокрище отново раздели хората, този път на хуманисти и кучкари. И едните и другите крещят, вият и се псуват наред. Тая ужасна трагедия, е ужасна точно защото иде да ни каже, че ние всичките не сме наред, не сме наред не само с главите си, ама и с душите си. Вече не подсказва шепнешком, ами направо вика в лицата ни, че времето да се върнем към човешкия си облик изтича безвъзвратно и аха не проумеем глупостта си ще се превърнем в свои собствени унищожители.
Аз имам деца, и куче имам. Обичам децата, и кучетата обичам. Нося отговорност и за децата, и за кучето. Купувам храна от супера и от зоомагазина, чистя след децата и след кучето. Когато децата крещят им се карам, когато кучето реши да лае посред нощ и на него се карам, защото аз отговарям за тях. Това е моята роля и това са моите задължения.
В Мокрище кой отговаряше за детето и кой за кучето? Тази трагедия се случва, защото хората пак не са си изпълнили задълженията. Нито родителите на детето, нито стопаните на кучето. Цигани били. Ами хубаво, все ми е тая! Не ставате за родители, и за стопани на куче не ставате, защото сте безотговорни. Безотговорни сте към живота. Вие сте отговорни за трагедията. Заради Вас едно детенце умря. Заради Вас едно куче се превърна в убиец. Сега спорете дали да евтанизирате кучето или да му направите психологически портрет! Ами, умъртвете го животното. То сигурно това и иска. Тогава ще отиде на едно по-друго място, за да играе точно с онова детенце на някоя светла поляна..Тука такива не останаха! А Вие, Вие сте мърша! Това ще кажа и с това ще свърша!