Обещай ми..

Сутрин е,ранна сутрин,едва 7 часа.Почти е тъмно и почти е светло.Навън.И вътре..Мирише на кафе..Мама вече е станала и се приготвя за работа..Чувам я как тихичко припява на някаква песен по радиото-„Обещай ми любов,обещай ми тревога,обещай ми ръце, без които не мога..”Надниквам в кухнята-тя е толкова красива,когато сресва косата си и съсредоточено слага тънка очна линия на уморените клепачи.Днес е толкова щастлива,така без причина,може би просто песента я накара да се усмихне.Благодаря на радиото за това добро дело.Колко малко,колко неподозирано малко е нужно понякога за да накараш някои да се усмихне.Нужно е само сърце...