понеделник, 10 юли 2017 г.

Спомен

Луна на парче
и сън в чекмедже.
Думите бели
дантели оплели

Стъклени рими,
и прах на комини
рози унесени
с мисли понесени.

Шише тъмнина
под лъч тишина
млади брези
над тънки бразди.

Шапка от вятър
и коси от тамян
сълзи кехлибар,
и поглед пиян.

Бездушно горещо
почти незловещо
небето отронено
сърцето прогонено.