сряда, 30 март 2016 г.

Най-хубавото цвете

Беше в края на март, в самото начало на пролетта. Времето на първите цъфнали дръвчета и първите топлещи слънчеви лъчи. Мая се возеше в автобуса. Отиваше на гости на баба си за почивните дни. Денят беше труден и Мая беше уморена. Въпреки това имаше настроение, защото с нетърпение очакваше да се види с приятелките си и да си почине от уроците. Слезе на спирката на пазара и бързо премина покрай сергиите за плодове и зеленчуци. Спря пред цветарницата, за да купи цвете на баба си, но вече бяха затворили. Направи кисела физиономия и се затича да хване идващия трамвай. Спъна се в нещо и за малко не падна на плочките. На земята лежеше изпокъсано коренче на някакво растение. Вероятно цветарката го бе изхвърлила преди да затвори. Мая не знаеше какво е, но се наведе и го взе. Изпусна трамвая и тръгна пеш. След десетина минути пристигна в дома на баба си, която я чакаше, подпряна на прозореца. Сложи коренчето в чаша вода и го остави на прозореца. Вечеряха и си говориха за разни забавни случки от миналото лято. Плануваха какво ще правят тази година щом дойде ваканцията. Тогава се събираха всички деца и беше весело. Стояха до късно навън и се забавляваха. Бяха решили да си направят специално място в градинката пред блока, където да сложат пейки и масички. Мислиха да засадят много цветя и да сложат оградка, за да не ги стъпчат хората. Затова и се събираха през тези почивни дни. Трябваше да почистят пространството, което искаха да направят свое специално място. На следващата сутрин Мая стана рано, беше се наспала и нямаше търпение да се види с приятелите си. Събраха се към десет часа и заоглеждаха градинката, която трябваше да почистят. Имаше толкова много боклуци. "Какво ли не изхвърлят хората!" - помисли си Мая. Започнаха работа и не спряха чак до вечерта. Уморени, но ведри, подредиха събраните боклуци. Бащата на Яна щеше да им помогне с изнасянето. В едни чували бяха събрали стъклените бутилки,  в други - хартиените опаковки, в трети - пластмасовите отпадъци. Натовариха ги в пикапа на таткото на Яна. Той беше обещал да ги разнесе до различни пунктове за разделно събиране. От стъклените и хартиените отпадъци щяха да вземат и някакви пари. Тях вече бяха предвидили да използват, за да си помогнат за купуването на оградата за  градинката. Пейките и масичките бяха подарък за децата от възрастните в блока. Тази нощ Мая заспа рано. Сънуваше странен сън. Градинката беше готова. Пейките - шарени, масите - зелени. Имаше много цветя навсякъде. И ограда. По средата на градината - чудно цвете с лилаво-бели листенца, по които се стичат едри капки роса. Събуди се усмихната. Беше забравила за коренчето, което намери, а днес щяха да садят цветята. Оправи се набързо, целуна баба си и излезе. Другите вече бяха долу и я чакаха. Имаха много луковици и коренчета.Засадиха всичките. Последно, Мая засади намереното коренче, точно в средата на градината, така, както беше в съня ѝ. Донесоха пейките и малки зелени масички. Със събраните пари от върнатото стъкло и хартия, бащата на Яна бе купил чудесна дървена оградка. Поставиха и нея. Градината стана чудесно място. Сега оставаше само да дойде лятото и прекрасните топли вечери.
Минаха няколко месеца, градината разцъфтя и стана най-красивото място в квартала. Децата от съседните блокове често гостуваха. Всеки носеше по нещо за хапване и за забавление. Всички помагаха да се запази градината хубава и чиста. Мая вече се бе пренесла у баба си за ваканцията и игрите нямаха край. Само едно нещо не ѝ даваше мира. Нейното цвете не беше разцъфтяло, а така го чакаше, така се грижеше за него всеки ден. То беше станало високо и с много зелени листенца по крехкото стебло, но цвят нямаше. Беше края на юли, когато един следобед заваля страшен порой. Гърмеше и се святкаше и през нощта. Нямаше как да се стои навън. Тополите се превиваха наполовина от силния вятър. Огромни капки дъжд чукаха по прозореца. Но най-накрая утихна. "Не може вечно да вали!"- мислеше Мая. На сутринта слезе с децата да огледат градината. Дъждът и вятърът бяха наранили някои от цветовете, но изглеждаше, че скоро ще се съвземат. Мая приближи и погледна своето цвете. Големи лилаво-бели цветове се бяха отворили и по тях се стичаха сребърни капки роса. Като в съня. Мая заплака, беше толкова щастлива. Тя притежаваше най- хубавото цвете на света.
Яна Рафаилова 10г.