петък, 26 септември 2014 г.

ОБРАТЕН ЕФЕКТ - "Винаги Съм Много Пиян" - купонджийско видео 2014 г.

Alone

Fire in your heart
makes you scream
in pain-
You don't know what's like
to feel yourself
so blame.

I'm struggling with my brain
My soul is full of fear
Te blood is burning in my veins
Because..i love you dear.

The stars are falling from the sky
like thousands candles burning
Seems i'm gonna die
without you
When the night to day
is turnning.

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Писмо(Old fashioned)

Ще напиша
писмо
на хартия.
До някой.
или пък
просто до теб.
Очевидно
днес не ме бива
да си редя куплет
след
куплет.

Ще надраскам там
някакви чувства
и малко сълзи
за разкош.
и ето-готово
писмото
и тонът
даже,
хич не е
лош.

Прегъвам,поставям,
залепям,
и пощенска марка
ще сложа.
Все пак, за да
да стигне
писмото,
трябва и аз
малко труд
да положа.

После-
бегом за
трамвая-
помниш нали-
той писмата
разнася-
плаче, крещи
с моите думи
по релсите-

трудно е тях
да понася.

Ще пътува писмото
до тебе
седмица,
може и две,
за да може
по листа
мастилото
да попие
навътре
добре.

и тъгата да стане
по-тъжна,
щом времето в нея
тече
и в мига щом
стигне до тебе
в крясък
да
изрече

моята стара
любов-
накриво в гърдите
заседнала,
едва ли,едва ли
ще бъдеш
готов,
но аз ще почакам
приседнала

тихо, пред блока
на пейката
пощальонът да
дойде в
ръце
с писмото,
изминало това
разстояние между
твойто и мойто
небе.

Запази ме..







Синьо лято

И пак ще се търкулне лятото,
без плажове и без море-
пак ще ми избяга по паветата,
босоного, рошаво хлапе.

Ах, как ми липсва синьото-
в очите, в пощурелите вълни-
над мен небето да е виснало
безоблачно и в синьо да искри.
По залез да поджапам там-
на плиткото-
когато тихо стъпва вечерта,
В чаша вино да отпивам
там по алено
от аромата на нощта.

И ти ела- не пари пясъка
хладно е и залезно смълчано-
морето нещо си говори тихичко
и ти не говори, сложи глава
на мойто рамо...

Да си притихнем двамата така-
с морето, пламъка и чаша вино,
ще чуем падне ли нощта
как всичко пак ще бъде синьо.



Обичай ме нежно

Чуваш ли?
Морето изумрудено
трепери в моите очи-
По дяволите!-
всичко е загубено-
брегът, нощта и аз,
и ти.

и песните, и стиховете
                  недодялани
и стъпките ми
             в пясъка студен
и думите, изречени в
                    признание
и споменът,че бил си
                           с мен!

Не чуваш ли?


вторник, 26 август 2014 г.

Синьо (в)

Бледосиня обич
огледа се в роса,
Бледосиня обич
смълча се в тишина.
Утрин бледосиня
над синьото море,
в зората бледосиня
на моето небе.

синьо ми е нещо,
и сивкаво дори.
пулсът се забави,
и времето тежи.
чак толкова далечно
е  синьото в нощта
и болката отляво
и в спомена дъжда.

загубих се в мъглата
на сините очи
вървях и се препъвах
в паднали звезди.
търсих те,а чаках
сам да идваш ти
слънце да запалиш
в алени сълзи.


В розово ..1994

Розов лист
се люшка
като
розова
вълна.

Щом падне
розов лист-
ще видиш
розова
следа.

Розов лист
как гали шарени
очи-
в розов лист
как тръпнат
бисерни
сълзи.

Докосваш розов
лист
с детски
палави
ръце
и целуваш
розов лист
с твоето
добро
сърце.

и от листа
розов
в твойта
топла
длан,
ще порасне
нежно цвете,
като
тебе,
знам!

Обичам те!