по-сам от дъжд през януари.
Утеха нямам, сън не знам.
Скръб зениците ми пари.
Нощем ще шептят косите ти
и очите ти до кръв ще ме болят
оглупели ще си тръгват дните ми,
без твоя смях ще се стопят
и изгреви и залези загубени
ще се влачи само споменът нерад..
на любовта в прегръдките погубени
аз няма да открия път назад.
Тръгваш си, ще бъда просто сам.
и сам ще си отиде януари.
за твоята любов аз дъжд не знам,
не ще вали, а само ще ме пари.
Теодор Рафаилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар