четвъртък, 1 декември 2016 г.

Опиат

Върни ми очите, хайде бяга нощта,
ще се скрие зад нечия тъмна пътека.
по прозореца дъжд в полунощна тъга
изсипва любов на неравни парчета.

Върни ми дъха, аз не мога да плача,
кристални звезди от съня си набрах.
Твърде горчиво след огън е виното,
кръжат пеперуди и падат на прах.

Върни ми звука, неми лепнат мъглите,
затворени в шкафа треперят крила.
Изгубих ключа и изметох следите
от прецъфтялата скръб през нощта.'

Само недей да ми връщаш  сърцето.
Без пулс ще видя смеха на дъжда,
Светлите кръгове в спящите улици
рисуват над мен любов по снега.