вторник, 20 декември 2016 г.

Стъкло

Безупречно красиво пак е утрото
под младата, премръзнала бреза.
Едно дете с дъха си нарисува
на прозореца събудена сърна.

Снегът по пръстите ми скърца,
пушек бял и мирис на кафе.
Жена с червена шапка, кроасани
снежно слънце и полу-небе.

Отнякъде се връщам със съня ти
и в очите с мокри пеперуди.
Изумрудено в косите ми е утрото
на любовта, която ме погуби.