сряда, 19 август 2015 г.

Безгрижно (на моето си семейство)

Хвърлих джапанките в сака,
бански, четка за коса,
роклята със тънките презрамки,
и една намачкана пола.

Два-три сандвича със шунка,
сварени няколко яйца,
кока-кола за децата,
вафли и шише вода.

Мятам сакчето през рамо,
тръшвам външната врата.
Дребната писука"Мамо,мамо-
побързай, почнал е деня!

Мъжлето долу- челно място
водач на бързата кола,
почуква с пръсти по волана,
"- Хайде, идвай, бе жена!

Парите де са? А паспорти?"
-Всичко точно е! Пали!
-О, кафенце взел си- чудно-
че още нещо ми се спи!

Ръмжи моторът по шосето
Ето- краят на града- 
София- задраскана-Честито!
вече чувствам Свобода!

Километри литват, километри,
родина-граница- чужбина
Жега е, но всички са засмени,
четиримата в семейната дружина!

А Залогът е един и същ-
кой първи ще съзре морето-
Наградата е просто радост
и печели...пак мъжлето!

Но ето ги и тях-водите-
мечтани тюркоазени води
Сълзи подскачат във очите
и много детски смях звъни.

Обичам те, море, обичам те,
защото ти ме караш да обичам.
Щастлива съм край теб и вятъра,
до теб аз спя, със него тичам. 

Подари  ми в тази тиха нощ
свойто  приказно дихание,
приласкай ме, запази ме
от тъжни мисли и страдание.

И нека в чашите ни блещукат звезди,-
и да вървим любими по лунна пътека!
Прегърни ме,пресуши тези сълзи
Любовта ни е вечна и нежна, и лека..


Няма коментари:

Публикуване на коментар