петък, 18 март 2016 г.

Моята синя Земя

Събота вечер у дома. Мама още не е приключила с почистването на апартамента. Мие, бърше, мете. Уморена е, виждам. Присяда за малко да си почине и отваря шкафа с албумите. Всичко е разбъркано и тя започва да подрежда. Взима един малък  албум и го прелиства. Снимките са стари, още от времето, когато брат ми е бил на година-две. Мама се смее и ми разказва как на тази възраст моят брат събирал фасове от цигари в парка. Ужасно! Но май повечето малки деца го правят. Мама много се ядосва щом види някой да си хвърля цигарата на земята.Даже и на баба, когато го прави. Казва, че е грозно да хвърляш боклуци, където намериш. Все пак всички живеем на тази Земя и тя е само наша. Ако не я пазим, тя ще се разболее тежко. Така, както цигарите разболяват дробовете и сърцето на човека. Земята е жива и трябва да диша свежия въздух на планините си и да пие от чистата вода на реките си. Комините на големите заводи са като гигантски цигари за дробовете на Земята, които бавно я разболяват.Представяте ли си колко много отровни комини има на земята, колко много гигантски цигари са това за белите дробове на планетата! Аз съм още малка, за да сторя нещо, което да спре разболяването на Земята, но според мама не е така. И малките можем да помогнем на планетата. Понякога малките добри неща, които правим се оказват много важни. Сега аз събирам пластмасови капачки от различни кутии и бутилки. Те се преработват в специален завод, без това да вреди на въздуха. Стъклените бутилки хвърлям в една от специалните кофи до съседния блок. Хубаво ще е да има повече такива,. Така хората ще ги виждат по-често и със сигурност ще се замислят къде да изхвърлят непотребните отпадъци. Става късно и мама ме вика за вечеря. Утре е неделя, но ще ставам рано. Ще почистваме около блока. Ако знаете само какви боклуци са разпилени по зелената тревичка! Време е да се погрижим. Като се замисля всеки ден е време да се грижим за здравето на красивата ни синя планета, за да са винаги чисти  въздуха и водите и.
Обичам да гледам снимки на Земята от Космоса. Тя е наистина прекрасна, най- голямата красавица в Слънчевата система. Вярвам, че ако има други живи същества във Вселената, всички те ни завиждат за това, което имаме. За моретата и океаните, за водопада Ниагара, за Нил и Амазонка, за Алпите, за Рила и Пирин, за слънцето, което ни топли и дава живот и светлина. Красива и загадъчна Земята се върти, за да ни има нас. Теб и мен.  Затварям очи и слушам вятъра, реката и нощта. Мама шепне приказка за лека нощ.



Няма коментари:

Публикуване на коментар