сряда, 11 юли 2018 г.

Гащи

Има точно трима души на тоя свят, които щом видят тази снимка, веднага ще се сетят и за историята. Единият не съм го виждала от студентските ми години, вторият ми се пада кума, а третият живее у нас, плаща тока, дава джобни и не извежда кучето, демек, тоя, третият е Мони. А този Мони е неверник. Не вярва в моята безобразно правдива теория, която дори и в сбит вариант доказва грандиозното значение на ГАЩИТЕ. Наличието или пък липсата на такива, материята, формата и цветът им , определено показват каква е формантната структура на даден индивид. Демек, що за стока е тоя, дето му гледате гащите. Ето, примерно, какво ще кажете за жена на 36 г. с цикламени прашки от евтина дантела или пък за тази на 25, с червени прашки, отворени отдолу? Тия, последните, докато разбера каква им е идеята, бая време опатках. (тук изказът ми попадна на точното сказуемо  ). Убедена съм, че ако анализирам прането, разбирай ГАЩИТЕ, на произволно избран простор, едва ли ще сбъркам с преценката за собственика им. Сега не си мислете, че нещо се надувам. Зад тази моя теория стоят години умствен труд, наблюдение и анализ, но както всяко гениално откритие и тя е родена от случайността. А случайността се случи преди едни двайсет години, в едно вледенено българско възрожденско градче. Благодарение на сибирския студ в оная ноемврийска нощ, група студенти са се натикали в една стая, пият вино, а единственият нестудент свири на китара. Това е моята стая. В цялата къща има само една електрическа печка, ама тя не е в тая стая. По някое време компанията се разтуря. Остават само главните действащи лица, четири на брой. Момиче-момче-момиче-момче (нестудент). Две легла. Не, не последва каквото си мислите. Поне не и тази вечер.  Дрънкахме си, базикахме се и допивахме каквото беше останало от виното. Аз, със силни наченки на влюбване в нестудента, си мигам кротко до него, а ония двамата ми се кискат насреща. От немай къде онази мойта другарка се изцепва, че видиш ли аз съм била имала някакви необикновени способности и де щото имало за отгатване съм му виждала сметката. Аз й викам,че е тралала, ама онези двамата настояват да ме тестват за тия ми способности. Чудиха се, чудиха се та накрая трябваше да позная ГАЩИТЕ на момчето на моята дружка. Попогледнах го аз, така по-настоятелно, попремигнах седем-осем пъти и дадох своето предположение. Погледите се отместиха към момчето. А тоя, горкият, побелял, пребелял, седи в средата на стаята , досущ копие на Родоския колос и ни мига, ни шуква. Брей, да не му стана нещо зле на това момче от виното. Той обаче се окопитва и иска пак да му повторя предположението си за вида, цвета и щампата на ГАЩИТЕ му. Не се замислям, повтарям му, може да не ме е разбрало момчето. После той разкопчава ципа на дънките си. Тук естествено ние двете повдигаме очаквателно вежди, щото де да го знам тоя сега какво ще ми покаже. Ама той показа само ГАЩИТЕ си и да, те бяха точно такива, каквито им казах,че са. От всички, най-удивена в този момент, май бях аз. После ме тормозиха до сутринта да им познавам разни неща, ама дали познах нещо друго, освен ГАЩИТЕ, не помня. Сега понякога познавам резултатите от мачовете на Световното, но само при условие, че не играят Бразилия. А, на един мач познах даже в коя минута и кой ще вкара гол. Детето, едното, много ми се зарадва. На другото пък познах оценката от изпита по рисуване с точност до втория знак след десетичната запетая. Ама това е малко плашещо понякога, затова и го правя рядко. Та, относно темата и моята теория, предвид вида на въпросните гащи на момчето, то заслужено получи прякора "Добрият човек". След време обаче спряхме да го наричаме така, вероятно защото е сменил и ГАЩИТЕ си с онези по-така впитичките. Що се касае до мен, аз все с един тип гащи си ходя. Пробвала съм и с други, ама никак не се разбрахме и те си се въргалят изоставени в чекмеджето от години. Заради въпросния нестудент си ги бях купила или пък той ми ги беше купил..не знам. Та, това е. С Мони ни събра зимата, студът, виното, музиката и едни шарени ГАЩИ. Смешна история, ама си е нашата история.