Къщата

Има една къща, голяма къща в сърцето на тоя мой град. Стара е тая къща и хубава. Вътре мирише на старо дърво, хартия, цигари и кафе. В тази къща живеят много хора, млади хора. В тая къща, по тесните й коридорчета е пламнала не една любовна история,и не едно приятелство се е родило. И аз съм живяла в тая къща. Едни невероятни пет години с едни също толкова невероятни приятели. Оттогава е изминало страшно много време, но всеки път щом отивайки нанякъде се озова пред стълбите на входа на тая къща, много трудно удържам желанието си да пристъпя отново през нейния праг. Отново да ми замирише на онова старо дърво, на онази пожълтяла хартия и ония евтини цигари, дето ги пафкахме по коридорите. Когато на 19 отидох да поживея в тая къща, много хора ми се чудиха на решението и го смятаха за "неперспективно", защото с "тая работа, пари после няма да изкараш". Така ми казваше даже и майка ми. Тя искаше да отида в една друга къща. Ама тази, другата къща на мен не ми харесваше, защото в нея миришеше само на препарат за почистване на плочки. Баща ми ме потупа по рамото, усмихна ми се и ми даде 5 лева, за да си хвана такси до моята къща и да ми останат и за две кафета и пакет цигари. Така започна моето пътешествие в къщата, в езика и литературата. За много свои решения съм съжалявала през годините, но за това никога. То ми даде много и нищо не ми взе. Станах това, което трябваше да стана. Съхраних в себе си това, което трябваше да съхраня. Нищо, че след като си тръгнах от къщата се озовах в сграда от бетон, метал и стъкло, в сграда без цигарен дим и с бяла хартия за принтер, кафе на капсули и столове от Икеа. Вероятно, докато дишам няма да спра да чувствам онзи завладяващ аромат от къщата. Надявам се някой ден отново да изкача стъпалата и да се мушна през прага й, дори и само за да подам документите на децата за прием. Sofia University е и ще си остане къща, защото е дом, дом на мисълта, на словото, дом, който те приютява и съхранява в теб точно онова, което е наложително да бъде съхранено. На приемния ми изпит преди едни двадесет години се падна темата "Домът и пътят в българската литература". Е, и ние после открихме и дома и пътя си. Вървим и се завръщаме към онова, което обичаме. Така беше и ще продължи да бъде.