мъничка моя?-
Няма ли моливчета в шкафа
на бати-,а в твоя?
Листчето бяло
е пропито с тъга...,-
наместо с усмивки
и щури слънца.
На мен ли приличаш
в тъгата си ти,
от много любов-
много и теб ще боли..
И след двайсет години-
с разбито сърце ще
дойдеш при мен-
с потъмняло лице..
И тогава ще знаеш,
че Жулиета е истинска,
а Ромео е мит....
за допълване..
Не плачи,просто рисувай море..!
Няма коментари:
Публикуване на коментар