вторник, 10 юни 2014 г.

Защото...

Защо рисуваш със сълзите си
мъничка моя?-
Няма ли моливчета в шкафа
на бати-,а в твоя?

Листчето бяло
е пропито с тъга...,-
наместо с усмивки
и щури слънца.

На мен ли приличаш
в тъгата си ти,
от много любов-
много и теб ще боли..

И след двайсет години-
с разбито сърце ще
дойдеш при мен-
с потъмняло лице..

И тогава ще знаеш,
че Жулиета е истинска,
а Ромео е мит....
за допълване..

Не плачи,просто рисувай море..!