понеделник, 14 юли 2014 г.

Предколедно

Късно е.Навън вали като из ведро.Заспивам или по-скоро се опитвам да заспя.Хаос от емоции и мисли не ми дават мира.Една през друга в главата ми прескачат картини,забързани фрагменти от изминалия ден.По прозореца чукат дъждовни капки-чук--чук---чук,неравномерно и припряно,в унисон с ритъма в мен. За сетен път затварям очи и се опитвам да деактивирам напрежението.И ето ,отново , пред мен изниква малкото момиченце с боси крачета,здраво стиснало ръчичката на още по-малкото си братче. Две деца ,сами в ноемврийския студ, под дъжда,сами  ,застанали на входа на хранителния магазин на ъгъла.Минават лъскави коли,подминават ги с нахакана походка мъже,жени в скъпи маркови костюми и лъснати ботуши.Минават,отминават,без да забележат дори тъжната,като по Андересен картина.Равнодушно,бездушно,безчовечно.Вали.Хора,с пълни с покупки торби излизат от магазина,почти прегазвайки децата.Поглеждат с възмущение и забързват крачка към скъпите си коли,за да стигнат по-бързо в уютните си топли домове.Там ще се скрият от гладните очи,там на топло ще забравят босите премръзнали крачета и посинелите тънки устнички.Ще легнат и ще спят дълбоко ,в топлите си легла , въздишайки по романтичното ръмене навън. Сън. Дълбоко.Равнодушно. По-леко се живее без емоции,по-леко минават дните,когато не мислиш за чуждата мъка.Равнодушно,да,но кой печели тук?!Подритвайки скръбта на другия,ставаме ли по-богати? Затваряме се зад безброй стени,слагаме тъмните очила и нехаем.Хм,толкова ли струва щастието ни?Печената пуйка на Коледа е вкусна,но по- вкусна ще е ако я споделим.
Дъждът навън поспря.Има надежда.Все пак.И аз я видях.
Там,на ъгъла на магазина , две деца на път за училище се спряха до бедните малчугани.Свалиха раниците си и извадиха приготвения от майките им обяд.С усмивка го подадоха , а едното от тях напъха джобните си в малката ръчичка на момченцето.С хлапашки жест разроши косите му,намигна закачливо на сестричката му и продължиха към училището. Просто.Истинско.НЕ Равнодушно.Човешко.По Йовков.Приказка.Нека приказката продължи....