сряда, 23 юли 2014 г.

Сълза

Не съм родена от земята,
не съм родена на пръстта-
родила ме е синевата
и капката сълза.

Родих се да обичам,
родих се, за да дам;
родих се, за да тичам,
родих се, без да знам-

кой ще ме посрещне
на прага на нощта 
и колко ще изгубя 
в  края на дъжда.

Зеленото в очите ми -
леко притъмня-
пламъкът в косите ми
виждаш - посивя.
А сърцето непокорното
не спира да крещи..
Денят се преобръща
в алени вълни.

..Къде ме чакаш???-
там на въртележките-
следобед в пет 
и със сладолед...

Гледаш ме унесен
а тичам аз към теб-
пак млада съм и весела
..с душата на поет..

..Сънят ми се разпада
в парчета леден град..
Въртележката изчезва,
не ще се върнем пак.