Ангел с кръвно налягане (за братята и сестрите)

Снощи сънят ми избяга. Метна се през балкона и хукна по улиците с листопада. Свиркането на вятъра не престана до сутринта. Въртях се, ставах, лягах и някак дочаках утрото. А то, едно такова сиво и ръмящо, нацупено и оплешивяло. Косите на есента са се пръснали по улицата и колите безжалостно минават през тях. Готова съм  да изхвърчам за работа. Приготвям набързо дребни за метрото и проверявам да не съм си изгубила книгата. Всичко е наред. Палим и се присъединяваме към останалите ръмжащи возила. С карането на мъжа ми, направо си летим. Без колан съм. Днес е Архангелов ден. И ще вали.
Казват, че всеки има своя ангел-хранител, който бди над човека и му показва верния път. И аз имам такъв, ама моят е от плът и кръв. Един рядко симпатичен компютърен специалист на четиридесет и малко, женен, с две деца. Познавам го от първите си дни, от ония бебешките. Не го оставях да се наспива и вечно ходеше уморен на детска градина. Ама не мрънкаше. Мрънкалото винаги съм била аз. И все заради мен, той обираше така познатия пешкир. С него растях, изпотрошавайки прилежно всичките му любими колички и камиончета. С него се страхувах от торбалан и пак с него разбрах, че това е майка ми, наметната с някакво палто.  С него отидох на първото си море без нашите. Все покрай него се мотаех , когато отидох в гимназията. В неговата. Най-хубавите купони бяха с него, най-хубавите момчета- също. Имаше там един.. Ама хайде да не прекалявам, че хората вече семейства имат, да не стават проблеми. То на шега, на майтап, ей ги минали четиридесет години, откак съм се появила и той е трябвало да дели всичко с мен. Дори и най-любимите му неща съсипвах. Тогава си получавах заслуженото. Някое и друго шамарче и шут по задника. Един път ми залепи пръстите с каноконлит и вика "стой така" и аз наивната си седя. После два часа се разлепях. Смешки, понякога и с грешки. Помня една вечер играехме с някаква топка в коридора и строшихме лампата. Целият блок угасна, а татко се къпеше. Майка оправи нещата. Занесе свещи в банята. Така ни се разминаваше често, защото имахме готини родители. После явно сме пораснали. Помня сватбата му, после и моята. Децата. Всеки вече със свое семейство. Понякога не се виждаме със седмици и почва да ми липсва, изпитвам едно такова усещане за нещо не наред. Ама всичко си е наред, защото знам, че той е толкова близо и че ако за пореден път някога се нуждая от помощта му, трябва само да позвъня. Дори да е за най-великата глупост на света, знам, че той никога няма да ми затвори телефона. Най-много да му вдигна кръвното. Защото той е моят брат, а аз съм вечно изгубващата се негова сестра. Драматичната аз и той моят ангел-пазител.
Честит имен ден, мило мое братче! Благодаря ти за всичко, което правиш за мен и за всички около теб! Зная, че не ти е никак леко, но бъди спокоен и уверен, твоят ангел-пазител бди над теб! Обичам те безкрайно! Вади уискито и ни чакай в неделя!