сряда, 17 януари 2018 г.

(БГ) Музикант къща не храни

- Виж сега, можеше и по-лошо да бъде! Ако се бяхме родили в Пакистан, примерно.
- Можеше, ама не сме в Пакистан! Стига вече с това "можеше и по-лошо да бъде"! Искам по-хубаво да е. Знаеш ли, казват, че не може да умреш без да си видял Париж!
- Хм, значи ти скоро няма да се гътнеш!- налива ми остатъка от ракията
- Ха-ха, уникално си забавен! Тая ракия е отвратителна, вземи едно уиски да купиш! Дай една цигара, че се изнервих!
- Да бе, уиски! Понеже то е много читаво, мислиш! Всичко е менте! Ама можеше и по-лошо да е!- смее се. Хубаво бе, ще ти купя в неделя като се върна от участие, ей че досадна жена! Ти цигари нямаш ли си бе момиче?
- Нямам, свършиха! А аз вече в неделя няма да пия! После цяла седмица съм неадекватна! Ставай  в шест и търчи да разхождаш кучето на минус 10 като главата ти кънти и искаш да си само мъртъв и нищо друго. Не е добре така спяща да хуквам през улицата. Най-накрая ще ме отнесе някой камион, дето зарежда проклетия Лидл.
- Ами, като не можеш, не пий бе! А кучето, Вие с децата си го разхождайте, аз куче не съм искал! Само заради тебе стана тая работа, щото знам,че ти е мило. Ама сега не ми се оплаквай, че никой не го гледа, то си беше ясно!
- Ти си безчувствен и коравосърдечен човек! Къде те намерих и аз!
- Във влака, не помниш ли?
- Ама вярно си много забавен! Само дето хич не ми е до твойте смешки! От банката ме тормозят, в училището някакви пари събирали пак, няма почти нищо за ядене, на кучето му свърши храната, а синът ти иска нови маратонки. Оная лудата отдолу пак ми опъна нервите с проклетата такса за входа. Блъска по вратата, изкара ми акъла, гадината. Видя ли как се е изметнала вратата? Ще подам жалба, писна ми да ме тормози!
- Абе мани я, знаеш че е луда! Снощи пак псуваше в три сутринта. Не е добре, жената. За какво ти е да се разправяш с нея? Има ли още домати? Искаш ли да ти нарежа с малко сирене?
- Не, не искам. Ужасни са, май от тях ме боли корема тия дни. Краставицата е хубава, може ли малко с оцет да ми направиш? Уморих се от това готвене, зави ми се свят от бързане. Днес ми е ужасен ден, скъсаха ми нервите в офиса. Не може толкова нагли хора да има. Страшни тъпаци. Не стига, че нищо не знаят, ами и не щат да седнат малко да попрочетат, та белким понаучат нещо. Идват и хоп, наготово всичко и после пишат дълги мейли до шефовете да се показват колко много работа вършат и колко са отдадени на фирмата. Втръсна ми, казвам ти! Ще се махна, не мога повече!
- Ти се махаш поне от десет години! Ето, краставичките! Айде, стига се изнервя, казах ти, и по-лошо можеше да е!
- Стига бе! Аман с тоя Пакистан! Като че ли и теб не те е яд! Нали ти писна да работиш на две места, нали? И кво? Бачкаме като луди, вечер сме изнервени, крещим си, крещим на децата. Финално сме кисели всички и никой с никого не ще да приказва. Що? Щото сме тъпаци, затова! Щото сме нямали пари, щото заплатите ни не са каквито трябва да бъдат и щото ме дразни цената на маслото в проклетия магазин. А, и защото е петнайсти и има още толкова до края на месеца и отвсякъде ми извиват ръцете. Ааа, чакай, девойката утре била канена на рожден ден в мола, имаш ли двайсет лева?
- Стига бе, оф, мамка му! Къде са ми цигарите? Добре бе, ще й дам, какво да правя! Ти аванса свърши ли го? Как ще се оправиш като ме няма тия дни?
- Нямам идея! Ама то, когато ми е най-отчаяно, все се случва нещо та да ми разсее мъглата пред погледа. Може да е малко, ама се случва!
- Да бе, да, твойто там провидение! Знам я тая история! Имам едни последни петдесет лева, ще ти ги оставя. Ще гледам в неделя да си дойда по-рано и ще отидем нещо да напазаруваме, може и да излезем, ако искаш. В "Козела" поне цените са прилични, искаш, нали?
- Не знам, може би. Нали знаеш, в неделя съм ужасно уморена и смачкана и не ми се излиза никъде. Трябва и балкона да оправим, как иначе ще го продадем тоя апартамент? То и другият балкон е плачевен..Не знам, не знам. В стаята на децата има мухъл, пръсках с някакъв препарат, сега смърди на белина, та не се трае. Нищо не става от тоя скапан апартамент. Побърква ме, мразя го. Децата  и те се оплакват, тясно било, гадно било. Еми тясно е, знам, ама това е. Като приключи кредитът, ще теглим нов и така. Ще връщаме доживот на скапаните банки.
- Знаеш ли, какво ме дразни адски? Оная поговорка, че музикант къща не храни. Дразни ме, щото е вярна. Скапвам се от свирене, почти всяка седмица ме няма почивните дни. Финално на двайсто число почваме да броим стотинки и ти да ровиш по джобове за случайно забравени кинти. Откога не си ходила на зъболекар, изобщо някога ходила ли си на маникюр?
- Стига бе, какъв маникюр, пак ще си изгриза ноктите. Брат ми ми подари едно вино, дай да го пробвам.
- Айде сега и вино, какво ти става днес? Знаеш, че не можеш да пиеш, вземи малко сирене хапни поне. Не ме слушаш. Напоследък изобщо не ме слушаш.
- Тая поговорка е много тъпа и ме дразни. Ти си музикант, това ти е с което си се родил и с това ще си умреш. С палките в задния джоб. Ако не свириш, спукана ни е работата с тия заплати, знаеш го. А поговорката е вярна, защото ако си само музикант и не ходиш да оправяш интернета в Люлин примерно, парите ще стигнат да си платим сметките и за джобни на децата. Дотам. А пък аз не искам да опъваш кабели, да се завираш по шахти с плъхове, да мръзнеш, да висиш по стълби и стълбове като акробат. Искам да те виждам само зад барабаните. Това ме кефи, това те кефи и теб и хората, които идват да ви слушат.
- Ти вече не идваш. Не искаш, а на мен ми е гадно, че не си с мен.
- Да бе, гадно! Айде и ти! Нали дойдох на рождения ти ден!
- Е, то, оставаше и тогава да не дойдеш! И пак нещо беше сърдита, ама карай.
- Може би за абитуриентския бал на младежа ще сме по-добре, може да ми увеличат заплатата или пък твоята. Крайно време е да си вдигнеш хонорарите по участията на групата. Приятелството си е приятелство, ама нали там сиренето....
- Напи се, Елено, ама си ми забавна. Смееш се, обичам, когато се смееш. Все си или ядосана, или тъжна, или и двете. Знам, че се тормозиш  и не ти е леко, ама ще се оправим, ще видиш. Можеше и да е много по-зле!
- Да, в Пакистан!

Смеем се. Лудата отдолу псува. Един през нощта е.