Спомени разни

Много рождени дни съм имала. Повечето вече хич и не ги помня, ама един е заседнал в дълбокото на хипокампуса и невронните връзки, дето понякога ми го светват явно още са читави, щото споменът за тоя ден си има и цвят, и звук, и температура, че даже и пространствени измерения си има. Тъй де, 4Д дето сега му се вика. Та тоя ден беше през ноември, навън порядъчно свъсенко, чака на стендбай да завали. От сутринта съм огън и искри. Една страст ме е обзела и ме върти, върти, чак стомахът ме присвива. Вече съм голяма. На 11.Десиславата идва да ме вземе от нас да ходим до пазарчето на Иван Вазов, на последната спирка на единицата. Ей тука явно е гръмнало някое невронче, щото идея си нямам за какво ни е трябвало да ходим до там , баш на рождения ми ден, вместо да режем франзели и да мажем масло, сирене, кашкавалче и телешки салам. Температурата е 5-6 градуса, ама аз ви казвам вря отвътре, та ми иде да си сваля якето и да тичам, да тичам. Вря, щото следобед на празника ще дойде и оная първата ми любов, дето я намерих из чукарите над Боровец. Абе на един лагер се намерихме и заедно дежуряхме в стола за обяд и за вечеря. Хубаво момче беше, живееше в хубава къща до баня Мадара, улицата не я помня...Та вря си и си кипя, Деската даже и не се пробва да ми охлажда страстите, щото си знае, че имам ли страсти аз, охлаждане няма. Вървим по трамвайната линия, а на средата между двете нещо квадратно се белее. "Ааааа, глей, Деско, има нещо там, дай да ходим да видим. Не мяза на боклук, човек. Пресичаме, баш на средата между релсите си стои чистичка и непокътната, прилежно пакетирана с бяла гланцова хартия и дребни червени надписи "Балкантон" някаква плоча. Видимо е плоча, щото тънко е, квадратно, па и си пише "Балкантон". И панделка са му сложили хората. Явно за подарък ще да е била тая плоча, ама що стоеше там между релсите никога няма да разбера. Взехме я, разбира се и я изтъркахме от слушане, изтъпи се, дето се вика игличката на грамофона. (Са, ако не знаете каква е тая антикварна технологична вещ за възпроизвеждане на звук, па прочетете си. В Гугъл. :) ). Та много готини парчета имаше на тая плоча, някои ги слушам и днес. Ама не на плоча от Балкантон, а в youtube..Липсва ми грамофонът. Баща ми го продаде навремето, за да платят нещо си..дето ние сме искали. Така става понякога с вещите.., но не и със спомените. Честит ти 60-ти рожден ден, Мадонче! Някои жени и на 100 горини все страшни мацки си остават. И аз така, и аз така....