Кандидатстването след 7 клас е едно от хубавите неща, което може да Ви споходи. Толкова е хубаво, че даже се отразява положително и на фигурата Ви, но определено не и на черния Ви дроб. Съотношението консумирана храна- вино в дневна доза в грамове е 100 към 700. И най-тъпият тъп човек ще Ви каже, че така не се изкарва дълго. Но той не знае, че нещата са прецизно пресметнати от МОН със съдействието на МЗ и вероятността след 9 месеца да заприличате на онзи хахав пияндурник, дето кръстосва улиците в квартала със сплъстена коса и отвлечен поглед, е фифти-фифти. Така че, няма нужда да се кахърите и да се обвинявате в пиянство. Преди едни там 4 години, когато синът ми беше в седми клас, се бях научила деликатно да подминавам отражението си в огледалото, вече не цапах мивката с боя за коса и вкарах всички "дрехи за вкъщи" в употреба за навън. Почнахме да се храним по-така здравословно- боб, леща, леща, боб..За малко и цигарите да откажа, ама там вече ми е слаб ангелът. Заплати, аванси, хонорари, всичко се разпределяше в реда- ток, математика, български, рисуване, баскетбол (това последното, щото все пак и сестра му на седмокласника е човек). Няма съботи, няма недели. Караници обаче колкото щеш, щото на детето му писва и щото ти писва и на теб. Да кажа, че аз съм много лоша майка, щото вместо да го изгърча тоя малък развейпрах, аз го пусках навън да се вее в прахоляка. После четях постове в бг мама и финално си прекратих регистрацията там, защото усещах, че ако не го направя, рискувам да стана донор на фармацевтичната индустрия и по-специално на онзи неин дял, произвеждащ спокойствие на хапчета. Да Ви кажа, че виното ме спаси, няма да излъжа. Имаше едно от 5 лева, дето с него върви и чаша със столче. Имам 6 сервиза от по 12 броя, е, може и да не са пълни вече, щото съм схваната в ръцете, ама някъде май там отива бройката. Тази промоция беше някъде за месец-два, после чаши вече не даваха.. Обаче добро беше виното и ме спаси от лудост. На трето класиране играх ва банк, че и ми се получи даже. Записвах-отписвах, подавах документи, изтеглях документи, докато един ден, най-накрая ми се обадиха от фотографското и ми наредиха да зарежа всички тия СОУ-та и да им пращам детето. Тогава и само тогава такъв рев му дръпнах, че и сега като се сетя и пак ми се доревава. Това беше финалът. После отидохме на море.
Сега той ще е единадесетокласник и си се скита с фотоапарат и гаджета. Пак си е същият развейпрах, точно такъв, какъвто си го обичам. Онзи ден натрупах на масата десет книги и погледнах дъщеря ми въпросително с лек привкус на укор. Тя не ми обърна никакво внимание. Книгите си стоят, аз си им бърша прах, че много прашно е в тая панелна каторга. Знам, че ще ги прочете..някога, някъде. Може и да ми ги изпее даже. От ла или от ми. Все едно. Това момиче съм си го родила с късмет, по-скоро тя се е родила с късмет. И с усмивка. Широка и вълнуваща като музика. Няма изобщо да изтерясвам, даже и калкулаторът да ме дразни с умозаключенията си върху семейния бюджет. Искам тя да пее, знам че ще пее и не само на мен, и не само в банята, Просто вярвам. Това ми е достатъчно.
Новата учебна година скоро ще започне, надявам се и промоциите на хубаво вино! Усмивкииииии! Щрак!
На снимката е Яни на 3 месеца в едно опърпано боди на една вила през август. Бодито в горната част е мокро и съм й тикнала салфетка. Лоша майка съм , бях забравила резервна дреха. С тази снимка Яна си спечели чисто ново возило, защото аз може да съм карък, ама тя НЕ Е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар